Маската на смъртта [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 954-330-020-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Маската на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Критиците обикновено нареждат Каролайн Греъм сред авторите на криминални загадки, много близки до Агата Кристи. Този път тя е създала толкова ярки образи, наситила е криминалната история с такава фина социална сатира, че читателят неизбежно се пита дали не открива нов литературен жанр. Чудесно написан, прекрасен за четене роман. Пъблишърс Уикли
Изключително забавно и същевременно в традициите на класическия криминален роман с прекрасен език — нищо чудно да стане класика в литературата на Новата епоха. Уикенд Телеграф
Докато траеше разпитът на другите, Трикси се разхождаше нагоре-надолу. Пушеше цигара след цигара и въздухът беше натежал от миризмата.
— Защо се бавят толкова?
— Искат, явно, да говорят с всеки поотделно. Пристигнаха едва преди час и половина. Не е толкова зле.
— Ти не чакаш, нали?
— Не разбирам защо изпадаш в това състояние. Нямаш нищо общо с тази работа. — Отиде до прозореца и отмести завесата. Появи се сребърният рог на луната. Студен и остър като сърп.
— Не го прави. Знаеш, че не обичам нощта. — Джанет пусна завесата. — Що за хора са те?
Джанет яростно сви устни, опитвайки да си припомни.
— Нормални.
— Сигурна ли си, че им каза за ръкавицата?
— Казах го вече десетки пъти…
— И че си го видяла да я крие?
— Да. Колко още да го повтарям?
— Тогава трябва да го арестуват, нали? Не разбирам.
„И ти, и аз не разбираме“, помисли си Джанет тъжно. Но всичко, несъмнено, бе свързано с този следобед. Първоначално Трикси яростно отказа да сподели каквото и да било и тя не посмя да я пита втори път, но не беше трудно да се сети поради какви причини гримът й е размазан, лицето — бледо като платно, а дрехите — намачкани. След като Трикси й обясни, Джанет разбра какво трябва да направи.
— Работата е, Джан, че го видях да крие ръкавицата. Наистина го видях. Не бих те накарала да говориш лъжи. Проблемът е, че ако Гамлин разбере кой го е изпял, ще им каже, че съм си го измислила от злоба, и те ще му повярват.
— Защо?
— Защото е богат и властен, глупаче.
— Тогава защо и двете да не кажем, че сме го видели? Аз ще те подкрепя.
— Изобщо не искам да се забърквам.
Значи Джанет беше излъгала, без да е сигурна дали Трикси говори истината, но й съчувстваше и едва ли не като приятелката си изпитваше потребност да причини болка заради вече причинената болка.
На вратата се почука и една полицайка попита дали госпожица Кънинг би отделила няколко минути.
— Много са възпитани, а? — изкоментира Трикси. — Чудя се как ли ще реагират, ако ги накарам да направят скокове с препятствия.
— Не се противопоставяй на хората, щом не е необходимо. И не взимай цигарите. Вече изпуши…
— О, за Бога, спри да кудкудякаш. Приличаш на дърта кокошка.
Трой не възрази срещу цигарите. Кръгчета дим обвиха русите къдрици на Трикси и ноздрите му се разшириха, поглъщайки жадно миризмата. Поне не мислеше за мокрите си панталони. Тя седна с прибрани колене, стискайки в ръка златиста кутия „Бенсънс“ и запалка.
Барнаби виждаше колко е уплашена. Подушваше го. Усещане за раздразнителност и невъздържаност. Беше го срещал и преди; веднъж се опита да го опише и най-близкото сравнение, дошло му наум, беше миризмата, което се носи, когато се разровят стари обиди. Попита я откога живееш Господарската къща.
— От няколко седмици. Защо? Какво общо има това?
— Може ли да уточните?
— Не. Забравила съм точната дата.
— Харесва ли ви тук? — Тонът му беше учтив, но тя тутакси се обиди.
— Да не би да си мислите, че не съм за тук? Само защото не нося феерично расо и не пея „алилуя“?
Трой се засмя. Трикси го погледна учудено и погрешно изтълкува реакцията му като съчувствие, примесено с лек интерес. После увери Барнаби, че що се отнася до смъртта на „бедния ни Учител“, изобщо не е в състояние да им помогне, макар според скицата й да седеше много близо до него.
— Беше някак тъмно. Втурнахме се да помагаме на Мей, после включиха осветлението и всичко свърши. Той посочи Гай Гамлин. Но всички, вярвам, вече са ви го казали. — Погледна го изпитателно.
— Появяват се някои различия в мненията — излъга Барнаби.
— О, не, беше абсолютно ясно. И директно към него. — Тя се изчерви, осъзнавайки, че е проявила по-голяма настойчивост. — Освен това на горния етаж чух, че бил скрил някаква ръкавица. Сигурно с нея е държал ножа.
— Срещали ли сте Гамлин преди днешния ден, госпожице Чанинг?
— Бога ми, не се движа в тези кръгове. — После, сякаш спомняйки си за собствената си личност, добави: — Те са такива материалисти, нали?
— Вие, изглежда, сте доста сигурна, че той е виновен.
— Не виждам кой друг би могъл да бъде.
— Според Мей Кътл — уточни Барнаби — убийството е причинено от свръхестествени сили.
Трикси се засмя. Спонтанно и силно. Стана й дори забавно. Страхът й моментално се изпари.