Маската на смъртта [bg]

Трой, готов да се спусне незабавно напред, си остана на мястото и наблюдаваше ситуацията. Приличаха на двойка бикове в началото на сезона. Стегнати рамене и снижени чела. Трой разглеждаше невъзмутимия и непоколебим профил на шефа си с колегиална гордост. Насочвайки вниманието си към Гамлин, си помисли, че онзи е попаднал не на когото трябва. Барнаби извади ръкавицата.

— Човекът, използвал ножа, най-вероятно си е послужил с ръкавицата. Видели са ви да я скривате.

— Кой ви го каза?

— Отричате ли, господин Гамлин?

— Не. — Яростта му отстъпваше. Барнаби забеляза синя следа по долната му устна. Гамлин седна, като дишаше внимателно, равно. Ръката му за миг се спря на джоба върху гърдите му. После я извади оттам.

— Искате ли да пийнете нещо, господине? Чаша вода?

— Не, не искам нищо. — Известно време поседя мълчаливо и каза: — За ръкавицата. След като брадатото джудже с глупаво име отиде до телефона, за да извика линейка, а останалите се споглеждаха, без да знаят какво да правят, посегнах да извадя салфетка и ръкавицата се показа.

— Сигурно някой е забелязал точно това — отбеляза Трой.

— Тогава не си мислех, че е така. Бях сам, в другия край на стаята. Персона нон грата. Цялата вечер прекарах така. Те дори не ми позволиха да седна до нея на вечерята. Винаги били сядали на едни и същи места. — Посегна към бузата си. — Веднага разбрах. Ясно беше какво се е случило. Убиецът на онзи мъж очевидно възнамеряваше да ликвидира и мен. Отидох до прозореца, изчаках, докато реших, че съм извън полезрението им, и мушнах ръкавицата зад завесата.

— Вие левак ли сте?

— Да, така се оказва.

— Възможно е всичко да се е случило, както го разказвате, господин Гамлин. Но още едно нещо остава необяснимо. Защо умиращият е посочил към вас.

За изненада на Барнаби Гамлин не направи никакво усилие да отрече или да обясни. Нито да се защити.

— Да, не го разбирам. Върши чудесна работа на убиеца, разбира се. И историята с ръкавицата пасва идеално.

— Може би… — Барнаби отпи от чашата, давайки му време. — Ако бяхте част от групата…?

— Не. Обикновено предпочитам да съм сам. Стоя малко настрана от останалите. Смешно е, но в онзи момент си помислих, че той се опитва да ми каже нещо. — Изглеждаше малко смутен. — Нещо неясно.

Дяволски неясно, помисли си главният инспектор. Проблемът беше, че видът на Гамлин не даваше основание да го разграничи от останалите. Просто не беше толкова проклет, колкото го изкарваха. Залагаше на крайната сила или на крайната арогантност — въпрос на гледна точка. Главният инспектор, сам поел по този път, предпочиташе, естествено, първото. Попита Гай дали има своя версия за евентуалния убиец.