Маската на смъртта [bg]

— Виж дали ще намериш малко вода отнякъде. Изгарям от жажда.

— Добре. — Трой се отправи към вратата.

— Искам само вода, в никакъв случай нещо друго, особено онзи неповторим заместител на кафето. Няма да прочисти организма ми.

Трой отвори вратата и видя Гай Гамлин. Мъжът пристъпи и сержантът тутакси отстъпи няколко крачки назад.

— Връщам се в хотела. Ще остана там до утре сутринта. „Чартуел Грейндж“, край Денъм.

Барнаби се изправи.

— Господин Гамлин. — И посочи празния стол. — Бих искал да ви задам няколко въпроса, преди да си тръгнете.

Погледите на двамата се кръстосаха. Гай остана прав. Освен това не прояви желание за съдействие. На първите въпроси на Барнаби отговаряше с „Не мога да кажа“ или „Нямам представа“. Отказа да рисува скица.

— Не си спомням къде стоях аз, да не говорим за останалите. С изключение на тази глупава крава, която мучеше и се търкаляше по пода.

— Значи нямате много време за тази организация?

— Група самозалъгващи се слабоумни позьори.

— Следователно не сте били особено доволен, че дъщеря ви живее тук. — При тази забележка огромната челюст на Гай се помръдна леко и дишането му се учести. Въздържа се обаче от отговор. — Разбирам — продължи Барнаби, — че двамата с нея сте отчуждени от години.

— Ако предпочитате да вярвате на жълтата преса.

— Не е ли вярно?

— Донякъде. Но не ви влиза в шибаната работа.

Прилагателното не беше на място. Главният инспектор остана поразен от липсата на такт у Гамлин. Проявяваше склонност да скача от едната в другата крайност на емоциите си.

— Кажете ми, срещали ли сте се с Крейги преди тази вечер?

— Не.

— Какво е мнението ви за него?

— Мошеник, злоупотребяваше с доверието на хората.

Стъпка по стъпка човек се разкрива. Трой завистливо се взираше в часовника на ръката на Гамлин. Лъскав, овален, от злато и кристали, с изящен циферблат с римски цифри и всичко това закачено за платинена верижка. Сержантът прецени, че подобно нещо би му струвало няколко годишни заплати.

— Опитваше се да завлече Силви с половин милион. Положително вече сте разбрали за това. — Барнаби се изкашля двусмислено. И направи пауза. — Попадал съм на няколко нечестни адвокати, градът е пълен с такива, но той беше по-различен. Не само че се бе опитал да придума Силви да даде парите си, но ме помоли да й въздействам да не го прави.

— Не е ли малко рисковано?

— Нищо подобно. Вие не разбирате как работят тези мошеници. Това е последният им ход. Като разпродажба на пазара. Купувачът излиза, но знае, че ще се опитат да го върнат, защото той държи парите. Този имидж на чирак, който Крейги си е създал, изглежда лицеприятен. Засилва внушението за святост.