Маската на смъртта [bg]

Наполовина съблечен, преди да си вземе душ и да си измие зъбите, Гай се бе отпуснал в широко кресло пред светещия телевизионен екран по чорапи, боксерки и разкопчана риза — цялата на петна от пот, със свалени копчета на маншетите, висящи свободно над дланите му. Междувременно позвъни на адвоката си.

От време на време посягаше към купата с лед. Седеше неподвижен, но в главата му яростно бушуваха мрачни картини. Гадеше му се — дали от питието (поръчаната следобед бутилка уиски беше почти празна), или заради гнусния бълвоч от мисли в главата му, той нито знаеше, нито искаше да знае.

Мисълта за Силви. Не го напускаше. Бе обсебен от спомена, че когато всички стояха надвесени над Мей, именно тя беше най-близо до него — от лявата му страна, злокобната страна, където намериха ръкавицата. Широките поли на дрехата й спокойно можеха да прикрият и ръкавицата, и ножа. Това обстоятелство, съчетано с причината той да е там — а именно единствено заради нея, — го насочваше към мъчителния извод, че вероятно му бяха спретнали номер. Въпреки замайването от алкохола и мрачните си мисли Гай се опитваше да се бори, доколкото може, но не успяваше. Главата го болеше от това усилие, а мускулите по шията му бяха стегнати като стоманени възли. Колкото повече премисляше и претегляше фактите, толкова по-безпощадно логични изглеждаха изводите му.

Сега си обясняваше защо тя го примами в кухнята, а после го остави сам — само за да му даде възможност да се добере до ножа и ръкавицата. А най-ужасното беше, че тя го обвини на момента. В първите няколко адски секунди, след като включиха осветлението и всички вторачено и неподвижно наблюдаваха, без да вярват на очите си, как фигурата в бели одежди се строполява, Силви се обърна към баща си и изкрещя:

— Ти… Ти… — и го удари по бузата, разранявайки кожата му с нокти.

Някой я хвана и Гай отстъпи, приемайки ролята на парий. В това състояние го откри полицията. Тогава ли се появи първото подозрение? Злобен малък дявол. Гай простена, посегна за още лед и си наля още уиски. То се разплиска върху купата и върху подноса. В стаята вонеше на уиски, на пръст и прясно обработена хартия. Пресуши чашата на две глътки.

Объркан и уплашен от предателството на дъщеря си, той изпитваше раздразнение и отвращение към мъртвия човек. Уговориха се да продължат разговора. Гай настоя. Крейги не го осъди нито с дума, нито с поглед, но той преценяваше срещата им като неуспешна за себе си и тази мисъл го влудяваше; изпускаше контрола върху егото си. А имаше и още нещо. Животът сложи страхотен отпечатък върху личността му. Малцина знаеха какво му струваше да се измъкне от калта. Енергия, решителност и ужасна цена. Само миг проявена слабост и отново щеше да се окаже на дъното, където безжалостни ботуши те натискат по шията. Ако беше разказал на Крейги това…