![Маската на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/3/maskata-na-smrtta-bg-download.jpg)
Маската на смъртта [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 954-330-020-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Маската на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Критиците обикновено нареждат Каролайн Греъм сред авторите на криминални загадки, много близки до Агата Кристи. Този път тя е създала толкова ярки образи, наситила е криминалната история с такава фина социална сатира, че читателят неизбежно се пита дали не открива нов литературен жанр. Чудесно написан, прекрасен за четене роман. Пъблишърс Уикли
Изключително забавно и същевременно в традициите на класическия криминален роман с прекрасен език — нищо чудно да стане класика в литературата на Новата епоха. Уикенд Телеграф
— Той задава въпроси. „Какво виждаш сега?“ „Къде си?“ От този сорт. А Мей отговаря. Този път тя попадна в Британия от римско време. Учителят я помоли да опише нещо и тя започна да ни разказва за палатката. Тогава за последен път, струва ми се, той проговори. После тя започна да издава отвратителни звуци. Разбира се, всички се втурнахме да видим добре ли е.
— Защо „разбира се“, господин Гибс? — попита Трой. — Стана ясно, че подобни реакции не са необичайни.
— О, никога не е било толкова ужасяващо. Но тя не спираше. А има смело сърце и неутолима жажда за знание.
Трой долови лек тремор в гласа и потрепване на червената брада. „Май сме попаднали на две ужасни човечета, помисли си той. Ако влюбените на средна възраст знаят колко гротескно изглеждат, вероятно биха се захванали с нещо по-благопристойно. Да се разхождат в парка например.“
— Предупредиха ни, че днешният ден ще е по-специален. Кен, тоест Задкиел, каза, че освободената космическа енергия е огромна. И, разбира се, имаше знак за това. Трябваше да изпратят един човек, Кармичния стожер, ако великият Учител има намерение да се оттегли от физическото си измерение. За съжаление, прозряхме логиката твърде късно. Другите си мислеха, че са изпратили Астарте, богинята на луната, под формата на госпожа Гамлин. Аз лично смятам, че знакът на съдбата беше произшествието с Мей…
— Да, господин Гибс. Тя ни разказа — прекъсна го Барнаби.
— О, моля за извинение. — Арно погледна и двамата и отбеляза: — Вие, изглежда, не го приемате сериозно.
— Занимаваме се с убийство — напомни Трой. — А според вас Крейги посочи ли към Гай Гамлин, преди да умре?
— Ами… Знаете ли… — Арно се колебаеше неистово. — Тази вечер на човек не му се иска да казва каквото и да било… Но да. Да. С такова впечатление останах. Но не означава, че жестът е бил знак за обвинение.
— Според вас какво би направил умиращ човек в последните си минути? — попита Трой.
Арно имаше доста разстроен вид, когато Барнаби каза:
— Боя се, че се налага да поговорим и с онова момче със забавеното развитие. Доколкото разбирам, вие знаете някои неща за него.
— Недейте! Той е отписан. Просто ще си загубите времето.
— Все пак е свидетел, господин Гибс. — Барнаби погледна към скицата му. — Седял е в нозете на Крейги. От всички той е бил най-близо до него. Може да е видял нещо.
— Заспал е. Моля ви, оставете го да си почива. — По луничавата кожа на Арно проблеснаха капчици пот. — Неговият свят вече не съществува.
— Тогава утре сутрин. — Тревогата на Арно бе съвсем осезаема. Барнаби добави тихо: — Не сме чудовища.
— Разбира се, че не сте. Не исках да кажа това. О, Боже! Може ли да присъствам?
— В случаите с душевноболни е позволено, господин Гибс. И ако смятате, че вие сте най-подходящият, нямам нищо против.
После разговаряха с госпожа Гамлин и макар в разговора да не липсваше доза забавление, той протече сдържано във всяко отношение. Мей заведе полицаите във всекидневната на комуната и описа Фелисити като „по-скоро бедна и летаргична“.
Без да иска, Трой беше дочул, че тази жена е „голям пожар“. Докато вървяха, сподели:
— Блъснала колата. Намерили нещо за смъркане. Изгубила си шофьорската книжка. Пишеше го в „Сън“.
— Обзалагам се, че вече се е укротила.
Застанал лице в лице с Фелисити, Барнаби започна да се пита дали сержантът му няма право. Огромните й очи под клепките с размазан лилав грим се въртяха през цялото време. Тя деликатно „чупеше“ ръце, сякаш за да докосне лицето си, да пооправи роклята си или да нагласи разчорлената си коса. Лицето й се беше свило — беше малко и вдлъбнато като на женска мармозетка.
Фелисити осъзна, че са влезли хора. Един от тях говореше доста настоятелно и гласът му човъркаше мозъка й, но тя не разпознаваше звуците. Той бутна към нея лист хартия с приятен блед цвят. Фелисити я върна. Той отново й предложи листа с молив и настоя тя да опита да нарисува нещо. Усмихна се приятно на предложението, защото в детството си обичаше да рисува. Дълго стоя наведена над хартията и резултатът — Барнаби трябваше да признае — беше задоволителен. Няколко доста красиви коня, единият само с три крака, а на врата му — гирлянда от цветя с размер на зелки. Тогава Фелисити помоли да пийне нещо и Трой й донесе вода. Тя нямаше предвид вода, затова я изля върху панталоните му. Малко след това разговорът приключи.