![Маската на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/3/maskata-na-smrtta-bg-download.jpg)
Маската на смъртта [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 954-330-020-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Маската на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Критиците обикновено нареждат Каролайн Греъм сред авторите на криминални загадки, много близки до Агата Кристи. Този път тя е създала толкова ярки образи, наситила е криминалната история с такава фина социална сатира, че читателят неизбежно се пита дали не открива нов литературен жанр. Чудесно написан, прекрасен за четене роман. Пъблишърс Уикли
Изключително забавно и същевременно в традициите на класическия криминален роман с прекрасен език — нищо чудно да стане класика в литературата на Новата епоха. Уикенд Телеграф
Гай си спомни покоя в онази празна, тиха стая. Там се почувства освободен от бремето, че е Гай Гамлин — бреме, което дори не осъзнаваше, че носи на раменете си. Ако се върне назад — ако му позволят да се върне, — тишината ще излекува ли раните му?
Задавайки си този въпрос, се разгневи на наивните си фантазии. Дали Крейги беше играч? Точно така. Импресарио, който поставя шоу с малко коприна и слънчева светлина. „Не забравяй, Гай“ — рече си той, за да убеди сам себе си. Остави чашата до купата с лед и отвори бутилката с уиски.
За да се разсее, се загледа в екрана. Присви очи, та да разграничи мъглявите фигури. Някаква жена миеше съдове, а момиченце с лъскави коси стоеше до нея и двете обсъждаха сериозно как се отстраняват мазнините. Майката се засмя престорено покровителствено и лепна искряща пяна по нослето на дъщеря си. Гай превключваше каналите, но злото беше сторено.
Усещането, че нещо му е отнето, се върна и скова душата му, а заедно с това го връхлетя и страхът, че вече е твърде късно. Всъщност копнееше не за дъщеря си — тази висока двулична непозната, — а за някогашното момиченце — плът от плътта му. Тоталната безнадеждност на желанието му го смаза и лицето му се изкриви от мъка.
Видя образа си в огледалото отсреща: над ластичния колан на боксерките висеше отпусната плът, гърдите му бяха изпотени, лицето му имаше цвят на сурови макарони, а смачканата му риза бе цялата в петна. Докато се взираше в тази огромна и отблъскваща фигура, той почувства силно коварно гадене. После — непреодолима физическа топлина.
Стаята се завъртя и се залюля: първо в едната посока, после в другата. Понадигна се, като се подпираше на ръкохватките на креслото. Започваше да му става зле. С неистово усилие се изправи и се запъти към банята. По средата на пътя жестока болка разкъса гърдите му, сякаш някой се опитваше да го разпори. Той изкрещя, залюля се и се огледа.
Хапчетата бяха в сакото му. Гай бавно затътри натежалите си като олово нозе, ала го докоси втори пристъп. Легна по гръб, докато мине болката, и пак направи опит да стане; подпираше се на лакът, а с другата ръка се хвана за масата. Докопа ръба на фруктиерата. Върху него започнаха да се изсипват ябълки, портокали, круши и банани — удряха го по лицето и отскачаха.
Невъзможно беше да направи друг опит. Болката се върна и този път го хвана с железни клещи. Гай падна на килима и се предаде.
Преднамерена лъжа
Девета глава
Към осем и половина сутринта Барнаби, вече на бюрото си, разглеждаше неспокойно показанията и скиците. В повечето от тях имаше пропуски, но в крайна сметка всички участници в събитията бяха уточнили местата си и кой е седял близо до тях. Той ги обедини, състави голяма скица и я закачи на стената.
Тъкмо я разглеждаше, когато вратата се отвори и бледо гърчаво създание с огромни като на панда очи влезе с поднос в ръка.
— Чаят ми? Крайно време беше.
Тази нощ инспекторът спа само пет часа. Обикновено не му бяха нужни повече от шест. Трой обаче си легна едва към три след полунощ, в четири бебето го събуди и не спря да плаче оглушително до седем и половина. Изтощеният баща стана за работа, а дъщерята заспа спокойно. Вече цяла седмица правеше този номер. Такава упоритост на тази крехка възраст е сериозен повод за размисъл. Трой подаде чашата на шефа си и сложи в своята три бучки захар. Разбърка го и го изпи. Барнаби също отпи, но смръщи нос.
— Няма захар.
— Нали искате да я намалите?
— Да я намаля, а не да я откажа.
Трой му подаде захарницата и инспекторът си сипа, без да се стеснява. След това забеляза пребледнялото лице на своя подчинен и се ухили злорадо:
— Радостите на бащинството, а?
— Прекрасна е. Красива е и много… Но…
— Но не и посред нощ, нали? Спомням си тези епизоди. — Двамата с Джойс се редуваха, когато Къли имаше колики. Питаше се каква помощ може да се окаже на Морийн.
— Предполагам, че ще се науча да спя, докато тя плаче.
— Не се съмнявам, Гавин.
Окуражен от разбирането на шефа и посъвзел се от силно подсладения чай, Трой приближи до скицата на таблото.