Маската на смъртта [bg]

— Защо не го арестувахте?

Барнаби позабави отговора си. Случаят беше приключен. Поднесен като на тепсия. Както обикновено, Трой остана сам.

— Можем да го задържим утре сутрин. Ще бъдем наясно докъде сме стигнали, след като приключим с разпитите. Дотук нещата изцяло зависят от обстоятелствата.

Зад гърба на шефа си Трой поклати глава невярващо. Колко по-просто би могло да бъде всичко? Очевидно Гамлин щеше да твърди, че работата с ръкавицата е нагласена. Кой не би го направил? Но той има мотив и възможност както да вземе ножа, така и да го използва, а най-злокобното е, че жертвата го сочи с пръст. Онзи беше изненадан. За един измамен миг Трой си помисли дали не греши, като смята, че шефът му не се поддава на съблазнителната власт на богатството.

Барнаби мърмореше нещо, явно на себе си. Трой се заслуша. Подвоуми се дали е чул правилно. Ставаше въпрос, че винаги съжалявал за Калибан. Спомни си, че го помолиха да намери вода, и се раздвижи.

Когато сержантът се върна, разпитваха Арно. Седеше нервно прегърбен и гледаше съсредоточено инспектора. И от него поискаха да начертае скица. Той нарисува няколко фигури, едната — легнала по гръб, с пръсти, сочещи нагоре, с кръстосани върху гърдите ръце и усмихнато лице. Барнаби, вече информиран за положението на Арно в комуната, забеляза извънредното му вълнение.

— Кажете ми, господин Гибс, какво според вас ще се случи тук? Например с Господарската къща.

— Не знам. Просто не знам. — Гласът на Арно прозвуча като на съкрушен човек. Дори пред себе си се срамуваше да признае, че след като Учителя го няма — колкото и трудно да му беше да приеме този факт, — мислеше единствено за собственото си бъдеще. Ще пропадне ли всичко, ако се разтури комуната? Кой ще се грижи за Тим? И най-вече как, по дяволите, ще оцелее той самият без силното и трезво присъствие на любимото му същество? Ако се отрече от яркия лъч, който осветява всяко пробуждане, и великодушно се отдаде на залеза на слънцето, едва ли си струва да живее.

— Нямате никаква представа как е разпределена собствеността, така ли?

— Да. Всъщност, мисля, че никой няма дял. Този въпрос никога не е бил обсъждан.

— Членовете бяха ли длъжни да купуват дялове от организацията? Или нещо подобно?

— Няма такова нещо. Плащахме само да живеем. Касиерът набираше средства от курсове и семинари. Възнамерявахме да кандидатстваме за статут на благотворителна организация. Да станем тръст, но… — Вдигна сломено рамене.

— Знаехте ли за дарението на госпожица Гамлин за комуната?

— Не. Сега разбрах. Само за това говорят.

— А тази вечер… — Арно се оживи. — Какво всъщност се случи?

— Господи, не знам. Беше толкова ужасно… и объркано… В един миг Учителя водеше Мей в нейната регресия…

— Искате да кажете чрез думи? — прекъсна го Барнаби.

— Да.

— Първо това чухме — сурово рече Трой и Арно се изчерви, сякаш лично той имаше вина. — Каква е процедурата?