Маската на смъртта [bg]

С течение на времето между Фелисити и Джанет възникна спокойно, но здраво приятелство. Дълго обсъждаха въпроси, неясни както за едната, така и за другата, но в самия акт на дискусията и двете намираха утеха. Към края на пролетта отидоха на градински концерт. Джанет избра по-лека програма. След време Фелисити сподели, че от плочите и дисковете, които Джанет й дава да слуша, най-много харесва Палестрина. Джанет изпадна в искрен възторг. Една вечер дори я покани на вечеря на терасата в жилището си, минала под звуците на „Миса Бревис“.

Външният вид на Фелисити се промени значително. Наддаде няколко килограма, остави косата си да расте спокойно и я прибираше на френска плитка на тила. Духовното й преобразуване вървеше бавно и с колебливи стъпки. Мей обаче винаги беше наблизо, за да подаде ръка при всяко спъване, а то се случваше често.

Мей и Арно живееха в сграда, недалеч от номер седемдесет и шест. И нея закупиха с част от парите, получени от продажбата на Господарската къща. Продадоха я за повече от един милион лири — четиристотин хиляди вложиха в сигурни инвестиции, а с лихвите покриваха всекидневните си разходи, плащаха скромни заплати, финансираха проекти и благотворителна дейност. И четиримата членове на организацията бяха единодушни, че макар пръскането на светлина да е от жизнено значение, в редица случаи не е за пренебрегване и чисто практическата помощ.

Арно обитаваше малък апартамент с изглед към съседната градина. Бе приютил и елегантна котка, наречена Калипсо Две в чест на козата от провинцията. Често си мислеше какъв късметлия излезе всъщност. Обеща да не повдига онзи въпрос, който доведе до твърде нещастното стечение на обстоятелствата, но дамата на сърцето му само усмихнато се бе заканила с пръст. Реши, че тя не го е отрязала категорично само защото при едно разминаване с челото й острият шиш се заби в крака му. Болката наистина беше непоносима. След няколко разговора месеци по-късно стана ясно, че от известно време Мей таи нежни чувства към него.