Маската на смъртта [bg]

Мей седеше начело на масата. Гордите й рамене бяха отпуснати, прекрасната й коса бе в пълен безпорядък. След продължителния плач очите й още блестяха, пълни със сълзи. Без обичайния грим лицето й изглеждаше измършавяло. Изглеждаше поне с десет години по-възрастна. Сърцето на Арно се късаше от гледката, но чувстваше, че такава я обича десет пъти повече. Тя прекара по-голяма част от нощта с Тим. Едва към четири сутринта Арно я смени. Когато слезе при момчето, го завари в леглото му свито на кълбо, с колене, притиснати до гърдите, и здраво стиснати очи. Очевидно отказваше да види действителността.

— Да направя ли още чай? — обади се Джанет.

Не получи отговор. Само Хедър попита дали някой е виждал Суами.

— Няма да слезе — отговори Кристофър. — Продължава да се самообвинява, задето той е пристигнал тук, и не иска да ви погледне в очите.

— Горкото дете — въздъхна Мей и се изправи бавно. — Някой трябва да отиде при нея.

— Заключила се е. Говори с мен през затворената врата.

— Господи! — Мей се отпусна отново на стола и отправи въпросителен поглед към Джанет. — И Трикси я няма.

— Така е — отговори Джанет, чийто пулс се ускори, защото очакваха тя да обясни поради каква причина момичето не е тук. — Когато слизах тази сутрин, видях, че спи.

— Разбира се, всеки сам преживява скръбта си. — Лицето на Мей потрепна при споменаването на общия им проблем. — За него всичко свърши. Сега е в редиците на просветлените.

— И вече се е родил отново — усмихна се Хедър през сълзи.

Всички бяха убедени в това, но на никой не му олекна. Беше твърде рано.

Единствена Мей бе убедена, че мощна сила е отвела техния Учител заради достойнствата му.

— Време е да прочистим съзнанието си — обади се Хедър. — Ще се опитам да направя усилие, той би искал точно това.

— Права си — подкрепи я Кен. Подскочи, доколкото болните му крака позволяваха. — Тук има пространно поле за обич. Предлагам да започнем с голяма обща прегръдка. Хедър?

— Готово. — Жена му се изправи и двамата застанаха един срещу друг, всеки сложил ръце на кръста на другия.

— Директен контакт с очи.

— Събери глави.

— Плътно един до друг.

— Дишай бавно и леко.

— Б-а-в-н-о и л-е-к-о.

— Приток на състрадание.

— П-р-и-т-о-к.

— Притисни.

— Отпусни.

Разделиха се усмихнати. Панталоните на Кен изглеждаха по-добре. Никой не се присъедини към тяхната прегръдка. Арно отпи плодов сок и отчупи поредно парче ечемичен сладкиш.

— Според мен би помогнало, ако си намерим занимание. След всичко, което се случи… — Имаше предвид, че ги чака организацията на много неща. Знаеше го от погребението на майка си. Приятели и роднини се нижеха един след друг. Имаше да се отговаря на писма, да помислят за чая след погребението.