Маската на смъртта [bg]

— Кой според теб е този?

— Нямам никаква представа.

След малко на тяхната врата се появи полицай от централната, сграда и им подаде изключително семпла визитна картичка: „Сър Уилоуби Сейнт Джон Грийторекс“.

— Добре, Трой. По-добре го докарай тук.

Между крилото, където се помещаваше техният отдел, и централната сграда имаше остъклена топла връзка. Трой поудължи и без това дългия път на посетителя им, така че той пристигна в кабинета на Барнаби задъхан и потен. Главният инспектор го покани да седне и предложи кафе. Сър Уилоуби отказа, попивайки влагата по челото и лицето си.

— Много е добро — препоръча го Барнаби.

— Не се съмнявам, инспекторе. За съжаление са ми забранили да пия повече от едно на ден, а днес вече изпих три. И понеже много скоро вероятно ще се наложи да проведа неприятен разговор, по-добре да спрем да нарушаваме правилата.

Няма никаква дисциплина за тези хора, мислеше си Трой.

— Бихте ли ми обяснили каква е ситуацията около господин Гамлин. Разговорът, който проведохме снощи, бе, меко казано, несвързан.

Каква деликатност! Барнаби си представи потокът от ругатни, изсипал се в слушалката на Грийторекс. Банковата сметката на Грийторекс несъмнено бе съизмерима с обидите. Барнаби направи точен отчет на ситуацията.

Посетителят отпусна изненадващо дългите си пръсти върху скъпия си панталон и помоли за чаша вода.

— Останах с впечатлението, че снощи господин Гамлин е бил официално обвинен.

— Няма такова нещо. Възнамеряваме днес да го разпитаме отново. Като адвокат на господин Гамлин…

— Моля ви. — Ръката на сър Уилоуби се вдигна в знак на възражение. — Мои клиенти са семейство Макфадънс и съм тук със задачата да браня интересите на госпожа Гамлин.

Неочаквано за себе си Барнаби изпита вълна на съчувствие към Гай. Нещастникът трябва да е изтъркал поне чифт обувки да снове до прага на богаташите, за да се докопа до място в семейството. Водата за госта пристигна. Трой остави чашата в ъгъла на бюрото и се оттегли.

— Вие сте добре дошъл на разпита.

Предложението не беше отхвърлено недвусмислено. Присъствието на адвокат на разпитвания винаги държи нещата в по-строен ред. Спестяват се доста лутания. Сър Уилоуби се усмихна и без да бърза, посегна към водата.

Ясно бе, че ще хвърлят нещастника на вълците. Главният инспектор реши да поиска някаква информация за снощния разговор на посетителя им — безумна идея, защото да искаш сведения от адвокат на заподозрян, е все едно да се опитваш да доиш мишка, но сър Уилоуби погледна на въпроса му неочаквано сериозно.

— Какво да ви кажа. Чух за някаква ръкавица, чух картинно описание на сервираната храна, както и на компанията, за която става дума. Естествено, и за убийството, но най-вече нескончаеми оплаквания за положението на дъщеря му.

— А какво каза за убийството?

— Единствено, че няма нищо общо с него.