Кинжалът на Медичите [bg]

— Ох!

— Джини, веднага настигни онзи пикап и скачай в ремаркето.

Погледна ме смаяна.

— Какво?

— Веднага. Бягай колкото сили имаш. — Силно я бутнах. Препъна се и скокна към отдалечаващото се превозно средство, а изненадата й се изроди в страх. Запретна поли и се понесе в бяг.

Кръстосах ръце под якето и измъкнах и двата пистолета, после прекосих моравата по посока към бунгалата, като хвърлях по едно око към Джини.

Набираше скорост и се приближаваше към пикапа. Двадесет метра, петнадесет. На метър и нещо от ремаркето направи няколко широки крачки и скочи. Вкопчи се за горната метална рейка, преметна се и се приземи върху пружиниращата седалка. Возилото се скри зад завоя.

Свих се зад някакви храсти, пулсът щеше да ме оглуши, пръстите ми потрепваха на извитите спусъци. Вдишах морския въздух, готвейки се за бой. Запитах се колко ли са в бунгалото. След купона в лагуната, след Милано със сигурност бяха повече от двама.

Как са ни намерили? По дяволите! Направих резервацията по телефона от колата. Не мислех. Мисли сега. Парите са в колата, бележките — под фланелката. Изчезвай.

Бях на по-малко от два метра от ягуара, когато чух гласа на Поп откъм бунгалото:

— Сега си взехте белята, копелета гадни!

Не можех да допусна Поп да пострада.

— Затваряй си устата, старче! — излая заплашителен глас с немски акцент. Чу се звън на счупено стъкло, явно запокитиха нещо към камината.

— Тази лампа ми струваше двеста кинта през шейсет и осма, синковец! — кресна Поп.

Чух как нещо изсвистя, после приглушеното изохкване на Поп, последвано от мъжки смях.

Тъмна фигура премина пред отворения страничен прозорец на другото бунгало — оплешивяващ тип с хавайска риза и русолява коса, вързана на опашка. Познах го — той караше яхтата във Венеция. Беше ли Теци вътре? Надявах се.

Сниших се и се прокраднах встрани от бунгалото, прилепих тяло към дъските и опитах да дочуя гласовете през прибоя.

Някой заговори някакъв Ролф на немски. Друг глас отвърна нещо, което не разбрах.

Промъкнах се отзад и приклекнах до верандата. Плъзгащата се стъклена врата бе затворена, завесите — спуснати. Погледнах със съжаление обувките си, изхлузих ги, щеше ми се да бяха кецове. Пропълзях нагоре по стълбите, надявайки се Ролф и приятелчето му да не видят сянката ми заради завесите и огъня в камината.

Лепнах се до къщата между касата на плъзгащата се врата и края на верандата. С пистолети на нивото на раменете протегнах останалия си само по чорап крак и леко побутнах един старинен стол, после зачаках.

Единият от двамата се приближи до вратата, мънкайки нещо. Притаих дъх. Той дръпна завесите и отвори плъзгащата се врата. Не носеше оръжие.

Стъпи на верандата и прикова очи в гледката.