Кинжалът на Медичите [bg]

— Да пукнете, смотаняци!

Юначагата изстреля още един тегел и оплеви градината точно до мен. Продължих да се търкалям. Когато изстрелите секнаха, се прицелих в тялото му и три пъти натиснах спусъка. Той падна възнак и разби стъклото на плъзгащата се врата.

Докато с усилие се изправях на крака, чух, че нападателите на Поп излизат от бунгалото на Джини и с трясък отварят вратата на моето. Преди да успеят да ме видят, с един скок се качих на верандата на Джини. Тикнах единия пистолет в колана на панталона си, прескочих ниското дървено перило и се метнах на покрива. Пропълзях като гущер по насмолените дъски, клекнах до пушещия комин и пресметнах наум. Трима долу. Някъде в далечината гости и служители се щурат във всички посоки. Отляво океанът лениво наблюдава спектакъла, заливайки с пяна древната скала.

Тръгнах снишен напряко по покрива и тихо се приближих към врявата откъм разпердушиненото ми бунгало.

Бях на ръба, когато двамата, които се присмиваха на Поп, цъфнаха един до друг на верандата ми. Левият имаше рошава рижа коса с доста гел по нея. Стискаше узи с двете си ръце, готов за стрелба.

Другият отдясно носеше слънчеви очила и подобна на бомбе шапка. Беше гушнал сребрист автомат с каучуков приклад. Макар че ми бяха на мушката, не исках да ги застрелвам. Поне засега. Първо трябваше да си поприказваме.

Точно тогава някой близо до администрацията се провикна:

— Ето го на покрива!

Двамината завъртяха глави по посока на звука, после хукнаха към мен. Скочих и тримата се затъркаляхме по верандата сред отломки от столове и счупено стъкло.

Изправих се. Червенокосият остана да лежи, но Бомбето явно бе от по-як материал. Изпусна оръжието си, но замахна и ме улучи право в челюстта. Залитнах назад и се спънах в краката на мускулестия, които стърчаха от всекидневната. Лопатката ми се удари в нащърбеното стъкло на изпотрошената плъзгаща се врата.

Гмурнах се напред и прицелих страничен удар към жестокото лице на Бомбето. Той блокира с рамо, извъртя се и ме ритна заднешком в корема; видях приближаващия се крак и се плъзнах напред да намаля разстоянието.

Макар че в ритника му нямаше инерция, силата му в съчетание движението ми напред ни изстреля през парапета върху тревата.

Скочих на крака и посегнах към зиг зауера, но той се бе изплъзнал и лежеше встрани от Бомбето. На верандата червенокосият се надигна на колене и насочи пистолета си към мен. Видях, че пръстът му натиска спусъка и си казах: край!

Ненадейно чух изстрел откъм гората и рижият рухна. Още три попаднаха в тревата до Бомбето, който се търкаляше, оставайки извън огневата линия.

Вдигна патлака ми, насочи го към мен и се ухили.

Частица от секундата по-късно нещо проблесна и един ръжен се стовари в задната част на главата му. Бомбето се спихна като недопечен кекс, а шапката захлупи главата му, когато се свлече на земята.