Дявол под прикритие

Дъхът му се втурна срещу твърдата, нежна пъпка на клитора й с гъделичкане. Това беше рай. Това беше мъчение. Искаше й се да го убие. Той беше най-подлият, най-лошият човек, самият дявол, и тя щеше да му го каже, стига да имаше достатъчно дъх.

Той добави още един пръст и силен блясък пламна в сърцевината й. Чувството се разпространи във всички крайници и продължи нагоре, докато не прогори лицето и гърлото й, стигайки дори до ушните миди. Беше под ръцете й, между пръстите на краката, в задната част на коленете, лъчиста топлина, която продължаваше да се изкачва. Пръстите му леко се извиха навътре и я задържаха така, а после, най-накрая, усети езика му върху секса си, който я погали като котешко близване. Това предизвика в нея кулминация, по-различна от всичко, изпитвано някога — чист екстаз без начало и край, дълъг, отворен спазъм, който продължаваше и продължаваше.

Нов прилив на влага се появи, когато пръстите му се отдръпнаха. Езикът му беше силен и нетърпелив, докато търсеше вкуса й. Главата й се отпусна близо до слабините му, а бузата й докосна сатенената кожа на възбудената му плът. Тя разтърка разтворените си устни по твърдата дължина, карайки го да потръпва сякаш от токов удар. Насърчена от реакцията му, хвана с една ръка ствола му и прокара език по него. Когато стигна до върха, притисна устни върху соления вкус и леко засмука. Той изстена между бедрата й. С пръсти разпери браздата й по-широко и гризна опънатия пълен център. Тя изпъшка, звукът извибрира около главичката на ствола му.

Киър се отдръпна внезапно, задъхан, като се смееше неуверено.

— Не още… ах… почакай… Мерит, искам още от теб. — Той скочи от леглото и я дръпна към ръба на матрака, като я наместваше, докато краката й докоснаха пода. Разшири пространството между бедрата й и застана между тях.

Мерит се зачерви, ръцете й се свиха върху завивката. Чувстваше се изложена на показ, може би малко нелепо, застанала пред него в поза, която й напомняше най-вече селскостопански двор. Запита се неспокойно какво означава, че я иска по този начин и какво би означавало за нея да му позволи.

Една нежна длан мина по напрегнатия й гръб.

— Спокойно, сърчице мое. Не предпочиташ ли така?

— Ами… това… никога не съм го пробвала.

— Искаш ли сега?

Мерит се замисли, отпускайки се под успокояващата му ръка. Фактът, че той проявяваше чувствителност към дискомфорта й, че изборът очевидно беше неин, облекчи притеснението й.

— Да — каза тя с трепереща усмивка. — Въпреки че никога не съм се чувствала толкова лишена от достойнство.

Киър се наведе над нея, предмишниците му се стегнаха, топлите косъмчета на гърдите му гъделичкаха чувствителната кожа на гърба й. Беше хубаво, сякаш я защитаваше от нещо. Тя долови следа от усмивка в гласа му.

— Няма достойнство в нищо от това — каза той. — За никого от нас… И в това е забавлението, нали?

Така беше, осъзна тя. Ето го, тук стоеше мъж, любовник, с когото можеше да има истинска близост. Той беше човек, с когото можеше да сподели дълбоко интимен акт без срам. Това я накара да се отпусне още повече.

Киър я целуна по рамото.

— Ако не ти хареса — каза той, — веднага ще ми кажеш, нали?

— Да.

Тежестта му се вдигна и ръката му се провря между бедрата й, погали я и я разтвори. Тя усети побутване, наместване, след това равномерен натиск на входа й. Беше толкова твърд, с плът като от стомана, но същевременно нежен и овладян, без да избързва. Тя ахна, когато мускулите й поддадоха, а широкият връх се вмъкна вътре, разтягайки я. Той остана неподвижен там, ръцете му галеха бедрата и задника й.

Нервите й изтръпнаха и горяха в очакване, предусещайки колко добре ще бъде. Притисна се към него и той се потопи вътре бавно и плътно, докрай… изпълни я по-дълбоко, отколкото някога е била изпълвана. Влезе под правилния ъгъл, натискайки там, където тя имаше най-голяма нужда. Тялото й го хвана, или поне се опита, само дето нахлуването беше толкова плътно, че мускулите й само трепкаха и пулсираха, вместо да се свиват. Чувстваше се така, сякаш е на ръба да се освободи. И за нейно учудване… беше. Давеше се в море от разтварящо ума удоволствие.

— Почакай — чу тя през оглушителния пулс на сърцето си да казва Киър. Ръцете му бяха върху бедрата й, държаха ги здраво. По някаква причина това я възбуди непоносимо, знаейки че той се опитва да спре кулминацията. Тя се помъчи да се върне обратно върху твърдия ствол, без да може да се насити, въпреки че вече беше опъната до краен предел. Надигайки се на лакти, отчаяно се притисна към него.

Дрезгавият смях на Киър погали ушите й, когато той се наведе над нея. Държеше бедрата й здраво до своите, позволявайки само усещане за движение, леко стържене, което не беше достатъчно. Много внимателно той затвори зъби отстрани на шията й и успокои мястото с език.