Дявол под прикритие

Това предизвика неохотна усмивка у нея.

— Не си спомням да съм виждала нещо, написано по тази конкретна тема.

— Точно така. — Киър протегна ръка и я придърпа към мускулестите си гърди. — Може би си донесла хронометър, но аз не искам да бъда пришпорван.

Смехът й угасна между устните им, когато той я целуна силно. Останал само по панталони, той отиде бос до един стол, където беше сложил дрехите си. Сгъна ризата внимателно, преди да я сложи върху купчината прилежно подредени дрехи.

Виждайки въпросителния й поглед, обясни:

— Кълпепър се дразни, ако измачкам дрехите, след като толкава се е старал да ги изглади.

— Сега си в по-добри отношения с него, а?

— Да. Разговаряме всяка сутрин, докато ме бръсне. — Киър се върна при нея и я обърна с гръб към себе си, предизвиквайки тръпки по кожата й, когато започна да разкопчава роклята й отзад.

— Защо му позволяваш да те бръсне? — попита тя. — Мислех, че ще пуснеш брада веднага.

Киър прозвуча леко смутен, докато отговаряше.

— Винаги има един неудобен етап, когато наболите косъмчета растат неравномерно като козе пасище.

— И не си искал чичо Себастиан да прави коментар?

— Не, не ми пукаше за това — той не може да каже нищо по-лошо от момчетата на Айли. Там няма милост, когато някой от нас си пусне брада, задяваме го, че е като „патица, която си сменя перушината“ или… не, останалото не е подходящо за ушите ти.

— Ако не си се притеснявал от мнението на чичо Себастиан, то тогава какво е?

— Не искам да ме запомниш с брада, която изглежда подстригана с ръчна косачка.

— Продължил си да се бръснеш гладко заради мен? — Усмивка се разля по лицето на Мерит и тя се обърна към него. — В какъвто и етап на брадата да се намираш, ти си неустоим. — Тя се наведе, за да мине с нос и устни по златните косъмчета на гърдите му.

Едната му ръка се плъзна в отворения гръб на роклята й и откри голото й рамо.

— От сега нататък ще трябва да се бръсна. Кожата ти е мека като венчелистче. След една нощ с мен си протрита от главата до петите.

— Не съм протрита. — Мерит се изчерви. — Не е нужно да се отказваш от брадата си заради мен.

— Колкото пъти се наканя да спя с теб, милейди, толкова пъти си мисля, че ще бъда по-добър.

Тя го изгледа подигравателно.

— Доста е самонадеяно, не мислиш ли?

Киър поклати глава, усмихвайки се.

— Само се надявам.

Докато се съблякоха и двамата, следобедната светлина проби през частично затворените дървени щори и се плъзна по леглото в редица златни ивици.

Те се отпуснаха на матрака и Киър се протегна настрани с Мерит в извивката на ръката му. Устата му се движеше бавно върху нейната, опитваше, меко подръпваше, след това запечатваше плътно и изпращаше езика му дълбоко.

— Имам идея — каза Мерит, когато започна да я целува по шията. — Нека се опитаме да направим това възможно най-посредствено. Ще се излекуваме един от друг. Ще бъдем скучни, несръчни и невнимателни, и тогава никога няма да искаме да го направим отново. Какво мислиш?

Тихият му смях се събра в дълбоката падина между гърдите й.

— Мисля, че нищо не можеш да направиш, за да ме излекуваш от себе си.

Мерит прокара пръсти през тежките кичури на косата му, наслаждавайки се на богатото усещане.

— Ще лежа неподвижно и ще бъда много скучна — каза тя. — Това със сигурност ще съсипе удоволствието ти.

— Единственият начин да го съсипеш — дойде приглушеният му глас, — е като ме накараш да кихам.

От устните й се изплъзна кикот, след което тя млъкна, когато свободната му ръка се плъзна по нея като мачкаше, галеше и дразнеше нежно. Тя беше прекалено уязвима. А той знаеше прекалено много за нея сега. Шок на удоволствие я прониза, когато устата му улови върха на гърдата й, като смучеше и хапеше. Затворените й бедра се разтвориха с лекота при докосването му, сякаш тялото й бе решило да следва неговите команди вместо нейните.

През безумното туптене на сърцето си тя чу тихия му шепот, докато той я целуваше и облизваше от горе до долу.

— Да те усещам… толкова е сладко… Никога не искам да спирам… всяка вечер имам нужда от това с теб…