![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Но това е още нещо, което свързва Лори с хотела и Лукас Карон.
Имала ли е Лори някаква обсебеност? Свързана ли е с убийството на Адел?
Така или иначе, колкото и да й е трудно да го признае, Лори е станала човек, представляващ интерес. Елин ще трябва да каже на Бернд за подозренията си, че Лори е замесена.
51
— Лори Щрел? — повтаря Бернд. — Жената, която е изчезнала?
— Да — Елин си играе с ъгъла на тефтерчето и й се иска той да я чуе погрешно, за да не се налага тя да бъде онази, която обвинява Лори.
— Добре, ще те включа на високоговорител. Останалите от работната група са тук. Работим до късно — по линията се чува натискане на бутони, статични смущения и бръмчене. — Чуваш ли ме добре?
— Да.
Поеми си дълбоко дъх, казва си Елин и се обляга на стола. Колкото и трудно и неправилно да ти се струва, трябва да го направиш. Да разбереш истината.
— Елин, бих искал да обясниш от какво се нуждаеш — Бернд говори бавно и натъртено, — ако имаш въпроси за госпожица Щрел, които искаш да проучим.
Тя чувства, че бузите й пламват, когато той изрича името на Лори по такъв официален начин.
Елин се прокашля и се насилва да говори.
— Главният въпрос, който искам да изясня, е дали в данните за нея има нещо, което може да е свързано със случая.
— Хубаво, но първо трябва да те осведомим по въпроса с психиатърката — чува се шумолене на хартия. — Лори не й е била пациентка. Никъде не е записано, че я е посещавала.
Елин се замисля върху думите му. Ако е така, тогава защо Лори държи визитната картичка в чекмеджето си?
И статията в лаптопа? Възможно е да е решила да отиде при друг терапевт или пък изобщо не й се е обадила.
— Добре — отговаря тя. — Сега мисля, че трябва да видим данните за Лори — криминално досие, медицинска документация.
На фона се чуват приглушени гласове.
— Елин, аз съм прокурорът, Юго Тапарел. Има определен праг от доказателства, които се изискват за достъп до базата данни, за да видим тази информация — гласът му е студен и авторитетен и това я изнервя. — Би ли ни казала с какво разполагаш, за да решим дали отговаря на изискванията?
Запъвайки се с думите, Елин изброява какво е открила, като болезнено съзнава, че вероятно е превишила правата си с онова, което е направила и казала, за да получи информацията за Лори. Но какъв избор имаше?
Настъпва мълчание и после заговаря Бернд.
— Нека изясним… Криптираните файлове загатват за участие на Лори в опит за изнудване на Лукас Карон и съдържат и имейли на журналистка, отнасящи се до съвместно разобличаване.
— Да, аз…
— Елин — прекъсва я прокурорът — можеш ли да потвърдиш кой полицай те инструктира да претърсиш лаптопа? Не вярвам, че е било заповед от работната група… — намекът е ясен — той мисли, че тя е прекалила, отишла е твърде далеч.
Елин се сковава. Те правят нещата по-трудни, отколкото е необходимо. Защо издигат препятствия?
Отново се обажда Бернд, неговият тон е по-мек.
— В реда на мислите на Юго, моля, изпрати ни файловете. Щети съобщим какво сме открили.
— Благодаря — Елин затваря и отпива голяма глътка вода от чашата.
Има чувството, че всяка стъпка от разследването е като вадене на зъб, но знае, че нищо дотук не може да се сравни с онова, което предстои да направи.
Да каже на Айзак за подозренията си към Лори.
Тя потърква очи. Сърбят я и са възпалени, клепачите й са натежали от умора. Елин се обляга назад на стола и ги затваря. Чува вятъра навън, чува безмилостната сила, с която брули сградата.
И после още нещо — глас, отекващ. Толкова ясен, че сякаш е в стаята с нея.
Гласът на Айзак.
Настойчив, крещи:
— Трябва да го извадим! Трябва да го извадим!
И след това писък — първичен, неистов, пронизителен, гърлен.
Звукът на водата, която се плиска лудешки.
Видимостта й се стеснява до една малка точка — Сам. Краят на тениската му, който водата подръпва.
Тениската сякаш вече не е част от него, а нещо друго, след като вече е умрял, Сам няма право да предявява претенции към нея.
52
Елин се стряска и отваря очи. Тялото й трепва и се събужда от силно почукване на вратата.
Задрямала ли е?
Поглежда колко е часът на телефона и вижда, че е спала повече от половин час.
На вратата се почуква отново, този път по-силно и по-настойчиво.
Уил? Не. Защо ще чука? Той има ключ.
— Елин?
Тя отива до вратата, отваря я и вижда, че навън стои Марго. Облечена е в тъмни джинси и безформена бяла блуза с деколте тип лодка. Елин за пореден път се изумява от стеснителността й, прегърбената й поза, приведените й рамене.
Никой не й е казвал да се гордее с високия си ръст, мисли си Елин и изпитва съчувствие, като си представя как са я дразнили в училище — прякорите, подигравките.
— Наред ли е всичко?
— Питах се дали си чула нещо за Лори — Марго приглажда назад косата си, мазна е и е залепнала за главата й.
Няколко шноли със звезди я държат стегнато на място. С тази прическа чертите на лицето й изглеждат ястребови, някак по-ясно изразени.
Елин се колебае, но съзнава грешката си.
Марго отстъпва назад. Изражението й се вкаменява.
— О, боже мой! — гласът й е пронизителен. — Тя е мъртва, нали?
— Не… — Елин се мъчи да изрече думите. Езикът й е залепнал за небцето. — Не е мъртва, но все още я няма. Не знаем какво е станало.
Очите на Марго са ясни и блестят.
— Помислих, че… — гласът й потреперва. — Няма я толкова отдавна.
— Влез — тонът на Елин е мек. — Не можем да говорим тук.