Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
VI. Игра и мъдрост
Стремежът към първенство се проявява в толкова разнородни форми, колкото възможности предоставя обществото. Начините, по които човек се бори с друг, са също толкова разнообразни, колкото са различни нещата, за които се бори, и различните ситуации, в които той се бори. Случайност, сила, ловкост или кървави сражения определят крайния резултат. Хората си съперничат по смелост или издръжливост, сръчност или знания, в хвалебствия или хитрост. Дава им се задача да си премерят силите, да се изкове меч или да се намери изкусна рима. Задават се състезателни въпроси. Състезанията могат да приемат формата на божия воля, съдебно заседание, обзалагане или гатанка. Във всички тези форми състезанието си остава по същество игра, а в това свойство на играта се съдържа изходната точка, откъдето може да се тръгне, за да се разбере функцията на играта за културата.
В основата на всяко състезание стои играта, т.е. едно споразумение относно ограничения за време и пространство, определени правила и форма, извършване на определени действия. Всичко това води до изясняване на напрежението и се извършва извън границите на всекидневния живот. Въпросът, какво трябва да се извършва и каква печалба носи това, има второстепенно значение за самата игра. Обичаите, свързани със състезанието, и значението, което им се придава, се характеризират с изключително сходство във всички цивилизации. Това почти съвършено съответствие само по себе си доказва колко силно е свързана цялата игрова и агонална дейност с основите на човешката душевност и общество. Съответствието между древните култури се откроява може би много по-ясно в състезанията по мъдрост и знания, отколкото в областта на правото и войната. За античния човек да можеш или да смееш нещо, означава да притежаваш сила, а да знаеш нещо, означава да притежаваш вълшебна сила. В основата си всяко специално знание за ранния човек е свещено знание, тайна, вълшебно познание, понеже за него всъщност всякакво познание се намира в пряка връзка със самия световен ред. Световният ред, разпореден и определен от боговете, поддържан чрез култа с цел опазване на живота и благосъстоянието на хората, този ртам, да го наречем с древноиндийска дума, най-силно се охранява с помощта на тайните, свещени познания за произхода на света и техните тайнствени имена.
По този начин се появява съперничеството в подобни познания по време на свещени празници, тъй като изказването на тайната дума има пряко въздействие върху световния ред. Състезанията по свещени знания са силно вкоренени в култа и представляват важна част от него. Въпросите, които си поставят свещенослужителите по време на жертвоприношение или предизвикателства, са гатанки в пълния смисъл на думата, изцяло съответстващи по форма и цел на гатанките в публичната игра.
Функцията на подобни състезания на гатанки най-ясно личи във ведийските предания. При големите празници на жертвоприношението тези състезания са били толкова важни, колкото и самите жертвоприношения. Брахманите са се състезавали в ятавидия — знания за произхода, или брахмодия, което най-добре се предава като произнасяне на свещеното. В тези названия на свещените игри се съдържа фактът, че поставените въпроси имат връзка със създаването на Космоса. Различните песни на Ригведа съдържат в себе си пряк поетичен отзвук от подобни състезания. В химни I, 164 на Ригведа част от въпросите се отнасят до космическите явления, част — до различните ритуални особености на жертвоприношението.
„Аз ви питам за крайния край на земята; аз ви питам къде се намира пъпът на земята. Питам ви за семето на жребеца; аз ви питам за висшето място на разума.“190
В химн VIII, 29 в десет типични гатанки са описани главните богове посредством техните атрибути, като в отговора трябва да се съдържа името на съответния бог.191
190
Вж. Lieder der Rgveda, ubersetzt von A: Hillebrandt (Quellen z. Religionsgesch. VII, 5), Gottingen 1913, p. 105 (I, 164, 34).
191
L. c, p. 98 (VIII, 291–292).