Дявол под прикритие

След един дълъг момент той се обърна и продължи да изследва апартамента. Въпреки че стаите бяха съвсем обикновени, Мерит беше настояла да ги обзаведат с няколко малки луксозни неща: мек килим с дълги влакна и тапициран стол, дебели турски кърпи за бърсане и добър бял сапун за пране. За леглото имаше допълнителни ватирани одеяла от памук и бели муселинови завеси на прозорците.

— Мислите ли, че ще се оправи? — попита Макрей и тя осъзна, че има предвид какво е казала за разбитото си сърце.

— Вече се оправи. Но както повечето счупени и поправени неща, никога няма да е същото.

— Все още сте млада — изтъкна той. — Все още сте на възраст да родите. Не искате ли деца?

Мерит потръпна от неговата дързост, преди да си напомни, че хората от провинцията са откровени по такива въпроси. Тя реши да бъде също така откровена.

— Исках, но се оказа, че съм безплодна.

Макрей прие това с равнодушно изражение. Той огледа чугунената ръчна помпа на кухненската мивка, прокарвайки пръсти по лоста.

— Винаги има някое мъниче, което се нуждае от обич и покрив.

— Някой ден може да помисля за това. Но засега имам повече от достатъчно работа, с която да се занимавам. — Тя направи пауза. — Ами вие? Имате ли любима, която ви чака в Айли?

— Не.

— Защо не? Вие сте в началото на трийсетте, управлявате процъфтяващ бизнес…

— Не бих го нарекъл процъфтяващ. Все още не. — На въпросителния й поглед той обясни: — След като баща ми почина преди пет години аз поех дестилерията и открих, че татко е бил толкова лош бизнесмен, колкото добър в правенето на уиски. Счетоводните книги бяха в пълен хаос, а ние бяхме силно задлъжнели. Сега дълговете са изплатени, а оборудването на дестилерията модернизирано. Но при толкова много неща за вършене, нямах време да въртя любов. Със сигурност не съм срещнал жената, която да ме изкуши да изоставя ергенския живот.

Веждите на Мерит се вдигнаха.

— Що за жена трябва да бъде?

— Очаквам да разбера, когато я намеря. — Макрей взе сандъка и го занесе в спалнята.

— Да запаля ли печката и да сложа кана с вода, за да се измиете? — извика Мерит след него.

Тишина.

След миг Макрей надникна иззад арката и я погледна намръщено.

— Благодаря, милейди, но няма да имам нужда от това.

— О, Боже! Е, измиването със студена вода ще бъде по-добре от нищо, предполагам.

— Няма да се мия — каза той кратко.

— Това ще отнеме само няколко минути.

— Не се каня да ходя на доковете пременен.

— Не бих употребила думата „пременен“. Просто елементарна хигиена. — Виждайки каменното му изражение, тя добави: — Спорът по въпроса ще отнеме точно толкова време, колкото самото миене.

— Не мога да се мия, докато сте в апартамента; няма врата между тази стая и съседната.

— Много добре, ще почакам отвън.

Макрей изглеждаше възмутен.

— Сама?!

— Ще бъда в безопасност.

— Пристанището гъмжи от моряци и крадци.

— О, стига, преувеличавате. Тогава ще изчакам на стълбите. — Вече решена, Мерит взе голяма емайлирана кана от един рафт, сложи я в чугунената мивка и посегна към дръжката на помпата. — Но първо ще напълня това с вода.

— Тази помпа няма да работи, освен ако първо не я заредите — уведоми я с мрачен поглед Макрей.

— Ще работи — каза тя весело. — Това е модерен дизайн, със специален клапан, който поддържа основно количество вода. — Тя хвана лоста и започна да помпа енергично.

Цилиндърът запръска и заскърца, и започна да вибрира с увеличаващо се налягане. Тя беше объркана, когато видя, че чучурът остава сух.

— Хм. Водата би трябвало да тръгне досега.

— Милейди, почакайте… — Той тръгна към нея с бързи крачки.

— Няма проблем — каза Мерит и натисна още по-силно. — Скоро ще тръгне.

Но беше почти невъзможно лостът да бъде натиснат до долу и в следващия миг той сякаш се заключи под прав ъгъл и целият възел простена и потрепери.