Дявол под прикритие

— Да, господин Макрей? — успя да попита тя.

— Онези ваши селяндури току-що разляха сто и девет галона уиски на кея, както и солидно количество върху мен. Проклет да съм, ако им позволя да съсипят и останалото.

— Не са били нашите селяндури — възрази Люк. — А работниците от шлепа.

За Мерит гласът на брат й прозвуча така, сякаш идваше от друг етаж на сградата. Единственото, върху което можеше да се съсредоточи сега, беше едрият мускулест мъж пред нея. Гледай си работата, каза си тя строго наум, откъсвайки с усилие погледа си от него. След което се обърна към брат си с тон, който се надяваше, че звучи професионално.

— Люк, от сега нататък никой от мъжете на шлепа да не е стъпил на платформата с крана. — Тя отново се обърна към Макрей. — Моите служители имат опит в работата с ценни товари — увери го тя. — Само на тях ще бъде разрешено да товарят уискито ви на крана и да го разтоварят в склада. Никакви инциденти повече — имате думата ми.

— Как можете да сте сигурна? — попита Макрей, като повдигна едната си вежда подигравателно. — Лично вие ли ще управлявате операцията?

Начинът по който попита, сарказъм, обвит в коприна, предизвика странна, позната тръпка, сякаш преди това го беше чувала да произнася нещо точно с този тон. Което нямаше смисъл, тъй като никога не се бяха срещали.

— Не — каза тя. — Брат ми ще ръководи всичко от началото до края.

Люк въздъхна, когато осъзна, че току-що го е ангажирала да работи през нощта.

— О, да — каза той кисело. — Тъкмо се канех да го предложа.

Мерит погледна Макрей.

— Това среща ли вашето одобрение?

— Имам ли избор? — отвърна мрачно шотландецът, оттласквайки се от бюрото. Той дръпна мократа си изцапана риза. — Да се захващаме тогава.

Студено му е и му е неудобно, помисли си Мерит и я лъхна миризма на бъчва с малц. Преди да се върне към работа, той имаше нужда да се приведе в ред.

— Господин Макрей — подзе тя внимателно, — къде отсядате, когато сте в Лондон?

— Предложиха ми да използвам апартамента в склада.

— Разбира се. — За удобство на винарите и дестилерите, които искаха да смесват и бутилират продуктите си в помещенията, беше създаден малък, полезен набор от помещения в техния митнически склад. — Откараха ли вече багажа ви там?

— Още е на пристанището — отвърна рязко Макрей, очевидно не желаейки да се занимава с тривиални проблеми, когато го чакаше толкова много работа.

— Тогава ще го съберем веднага и някой ще ви покаже апартамента.

— По-късно — отсече той.

— Но вие трябва да се преоблечете — отбеляза Мерит смутено.

— Милейди, ще работя през нощта редом с докерите, които не дават пукната пара как изглеждам, или мириша.

Мерит трябваше да изостави въпроса. Знаеше го добре. Но не издържа и каза:

— На доковете е много студено през нощта. Ще имате нужда от сако.

Макрей изглеждаше раздразнен.

— Имам само едно и от него капе уиски.

Мерит заключи, че това явно означава, че е прогизнало. Каза си, че благосъстоянието на Киър Макрей не я интересува и има спешна работа, която изисква нейното внимание. Но… този човек би трябвало да се грижи малко повече за себе си. Израснала с трима братя, тя добре познаваше мрачното изражение в хлътналите очи на гладен мъж.

Люк беше прав, помисли си тя иронично. Харесвам ги едри и лоши.

— Не е добре да оставяте багажа си за дълго на публично място — разумно обясни тя. — Ще ми отнеме само няколко минути да взема ключа и да ви покажа апартамента. — Тя плъзна поглед към брат си, който се присъедини послушно:

— Освен това, Макрей — добави Люк, — нищо няма да постигнете, докато не организирам хората и не наема допълнителен екипаж на баржата.

Шотландецът стисна носа си и разтърка ъгълчетата на очите си.

— Не можете да ми покажете апартамента — каза той твърдо на Мерит. — Не и без придружител.