Дявол под прикритие

— Мерит — повтори той — опитвайки сричките върху устните си. — Това фамилно име ли е?

— Не точно. Родена съм по време на буря в една нощ, когато лекарят не е бил на разположение, а акушерката не била много трезва. Но местният ветеринарен лекар, д-р Мерит, доброволно помогнал на майка ми по време на раждането и те решили да ме кръстят на него.

Киър усети как ъгълчетата на устните му се повдигат в усмивка. Въпреки че беше гладен и в гадно настроение през по-голямата част от деня, започна да го обзема приятно чувство.

Когато лейди Мерит завъртя ролката, за да освободи листа хартия, Киър зърна вътрешната страна на китката й, където през нежната кожа прозираха сини венички. Такова деликатно, меко място. Погледът му мина по гърба й, наслаждавайки се на сочните й, спретнати извивки, стегната талия и широк ханш.

За формата на задничето й, скрито от изкусно драпирани поли, можеше само да се досеща. Но би казал, че е кръгло и сладко, идеално за потупване, стискане, галене…

Когато в слабините му нахлу желанието, той преглътна една ругатня. За Бога, беше дошъл по работа! А тя беше вдовица, към която трябваше да се отнася почтително. Той се опита да се съсредоточи върху това колко изискана и културна беше тя и колко много я уважаваше. Когато това не проработи, се насили да мисли за честта на Шотландия.

От сложно подредените къдрици на тила й се бе изплъзнал малък кичур коса. Лежеше на врата й, извит в края като пръст, който приканвала се приближиш. Колко приятно щеше да е да завре нос там и да захапе нежно, докато тя потръпва и се извива срещу него. Той щеше…

По дяволите.

Като търсеше отчаяно начин да отвлече мислите си, Киър хвърли поглед към обстановката наоколо. На една от стените забеляза малка картина, поставена в сложна рамка.

Портрет на Джошуа Стърлинг.

Това бе достатъчно, за да охлади похотта му.

Секретарката се беше върнала. Лейди Мерит изхвърли листа от пишещата машина в боядисано метално кошче и отиде да говори с нея.

Погледът на Киър се спря на съдържанието на кошчето. Щом жените му обърнаха гръб, той се пресегна и измъкна напечатаната страница, сгъна я в малък квадрат и я пъхна в джоба на панталона си.

Приближи се до картината, за да я разгледа от по-близо. Джошуа Стърлинг бе добре изглеждащ мъж със сурови черти и спокоен поглед. Киър си спомни, че много го харесваше, особено след като бяха открили, че и двамата обичат да ловят риба с муха. Стърлинг беше споменал, че се е научил да хвърля изкуствена муха в потоците и езерата на родния си Бостън, и Киър го беше поканил да му гостува някой ден в Айли и да ловят морска пъстърва. Стърлинг го увери тогава, че ще приеме предложението.

Горкият.

Бяха съобщили, че Стърлинг е починал в морето. Срамота беше за такъв мъж, в разцвета на силите си, и с такава съпруга, която го чака у дома. От това, което бе стигнало до ушите на Киър, излизаше че мъжът няма деца от брака си. Нямаше син, който да носи наследството и името му.

Той се запита дали лейди Мерит ще се омъжи отново. Нямаше съмнение, че може да има всеки мъж, когото поиска. Затова ли беше планирала да даде на по-малкия си брат да отговаря за „Стърлинг Ентърпрайсис“? За да може да излиза в обществото и да си намери съпруг?

Гласът й прекъсна мислите му.

— Винаги съм смятала, че този портрет прави съпруга ми да изглежда прекалено строг. — Лейди Мерит се приближи и застана до Киър. — Предполагам, че се е опитвал да изглежда авторитетен, тъй като е знаел, че картината е предназначена за офисите на компанията. — Тя се усмихна леко, като съзерцаваше портрета. — Може би някой ден ще наема художник, който да добави искрица в очите му, за да прилича повече на себе си.

— Колко време бяхте женени? — Киър беше изненадан да се чуе как пита. Като правило той рядко разпитваше хората за личните им работи. Но не можеше да сдържи любопитството си към тази жена, която беше различна от всички, които бе срещал.

— Година и половина — отговори лейди Мерит. — Срещнах господин Стърлинг, когато дойде в Лондон, за да създаде клон на корабоплавателната си фирма. — Тя направи пауза. — Никога не съм си представяла, че някой ден ще я управлявам.

— Справили сте се много добре — коментира Киър, преди да му хрумне, че може да изглежда самонадеяно да хвали някого, стоящ доста по-високо от него.