По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Докато Сара вървеше по кея към мястото, където беше паркирана старата й кола, до нея достигна познатият лай на кучето на Джейкъб. Обърна се и го съгледа на три метра от себе си. Явно песът беше решил окончателно да си разчисти сметките с нея, защото се приближаваше с пълна скорост и зъл блясък в очите. Сара се изплаши и изкрещя:
— Млъкни! Изчезвай оттук!
Думите й не направиха особено впечатление на булдога. Този път направо беше побеснял. Тя отстъпи назад и потърси пипнешком дъсчения парапет. Изведнъж я обгърнаха силни мъжки ръце.
За миг се сгуши в топлата му прегръдка. Чу го как заповяда на булдога да се махне и звярът на Джейкъб се отдалечи с подвита опашка. Когато почувства, че е на безопасно разстояние, той се обърна и изръмжа заканително. Държеше да се разбере, че смята поражението си за временно. Сара долови тих смях до ухото си:
— Сега сте в безопасност.
Тя се обърна и колебливо се освободи от прегръдката на мъжа. Беше едър, с тъмноруса коса и силен слънчев загар. Веднага й стана ясно, че срещу нея стои човекът от бялата яхта, предизвикал неудържимото възхищение на Сенди. Сините му очи блещукаха весело, а около тях се образуваха малки бръчици. Сара реши, че е на около тридесет години.
Мъжът отвърна спокойно на любопитния й поглед. Огледа я от главата до петите и тя се изчерви.
Изведнъж се притесни от факта, че кожата й още не е придобила хубав тен, а носът й е покрит с лунички.
— Благодаря ви — измърмори несигурно, след което впери очи в изцапаните си джинси. — Днес боядисвах.
Пое дълбоко въздух и се усмихна притеснено. После продължи:
— Вие сигурно сте собственикът на яхтата, която пристигна снощи. Още не съм я видяла, но вече чух да се говори. Сигурно е страхотна.
— Каня ви да я разгледате. Предполагам, че се интересувате от яхти.
Сара се смути.
— Не мога сега — огледа се и продължи несигурно: — Може би някой друг път. Трябва да отида на един училищен концерт. Той започва след… — Погледна часовника си и се ужаси. — Господи, остават четиридесет и пет минути. Ще закъснея!
Преди мъжът да отговори каквото и да било, Сара вече бързаше към колата.
Поканата за посещение на яхтата не я развълнува. Интересите й бяха съсредоточени единствено в риболова.
Мъжът я проследи с поглед. Представи си как ще изглеждат хубавите й стройни крака без джинсите. След това поклати глава. Явно не принадлежеше към момичетата, които полудяват по яхтсмените при първата среща.
Докато караше към къщи, Сара мислеше за срещата си с непознатия. Още чувстваше допира на ръцете и топлината на тялото му.
„Кога ли за последен път ме е докосвал мъж?“ — помисли си.
Откакто съпругът й Грег загина преди пет години, тя посвети цялото си внимание на възпитанието на дъщеря си и на риболова. Трябваше някак да изкарва прехраната си. Не й остана време за мъже. Освен това, никой не можеше да бъде като Грег.
„Все пак ми липсваха малко топлина и грижи“.
Тази мисъл още се въртеше в главата й, докато паркираше при магазинчето на Мери.
Продавачката в малкото полутъмно помещение се усмихна весело като я видя:
— Майка ти се обади. Ето тук е материалът — подаде й пластмасова кесия с мокра сива глина.
— Благодаря ти, Мери. Утре ще донеса няколко готови неща. Чао!
Сара се измъкна навън с тежката кесия. Половин час по-късно, вече изкъпана и официално облечена — тя седеше в колата заедно с дъщеря си Ейнджи и майка си — Хелен Лендли. Въздъхна облекчено. Вече можеше да се успокои и да се посвети на семейството си.
Ейнджи беше възбудена.
— Как изглеждам, мамо? Мислиш ли, че ще се справя? Какво ще стане, ако изведнъж забравя текста?
— Всичко ще бъде наред, скъпа. Изглеждаш като същински ангел. Ако и пееш по същия начин, аплодисментите ще бъдат неудържими, а бисът — неизбежен.
Трябваше да я окуражи. Познаваше добре дъщеря си и можеше да й влезе в положението. Навремето и тя беше участвала като малко момиченце в традиционния пролетен концерт на училището и още си спомняше вълнението и сценичната треска.
— Ейнджи, през последния месец си се упражнявала всеки ден. Пееш наистина чудесно — майката на Сара обгърна раменете на внучката си. — Без съмнение всичко ще мине добре.
— Ейнджи може да се гордее с гласа си — отбеляза Сара, когато дъщеря й изчезна зад кулисите.
— Надявам се, че ще използва добре таланта си — отвърна Хелен. — Не трябва да я насилваме обаче.