Маската на смъртта [bg]

— Не си ми казала… — възкликна Кристофър.

— Господин Уейнрайт… — Барнаби вдигна ръка и й кимна да продължи.

— Не ги исках. Те са само бреме.

„Боже мой, богаташи, помисли си Трой, мръсни богаташи. Лениви проклети богаташи. Бреме ли?“

— Затова се огледах на кого да ги даря.

„Няма нужда да търсиш, госпожице. Аз съм тук.“

— Исках да останат за комуната. Учителят мислеше, че не е разумно. Че ще съжалявам. Предложи ми да говоря с родителите си. Освен за парите, той си надяваше да заличи различията между нас. — Тя отново се засмя. — Беше толкова наивен. Не разбираше колко ужасни могат да са хората.

— Кажете ми, госпожице Гамлин…

— Не ме наричайте така! Това не е моето име.

— Вашите родители запознаха ли се с господин Крейги?

— Баща ми се запозна. Разговаряха в продължение на половин час в седем часа. Майка ми пристигна по-късно.

— Знаете ли нещо за разговора?

— Само това, че имаха намерение да продължат разговора по-късно. На Учителя трудно можеше да се повлияе. По време на вечерята баща ми се държа направо отвратително.

— Как реагира, когато му съобщихте за решението си относно фонда?

— Не съм му казвала нищо. Оставих тази задача на Учителя.

Барнаби погледна към скицата.

— Значи си спомняте, че баща ви е седял точно зад стола на господин Крейги?

— Да. Сега можете да разберете защо. Той непрекъснато се облягаше напред и… и…

— Не е бил чак толкова напорист, нали? Току-що казахте например че преди да говори с Крейги, баща ви не е знаел нищо за решението ви да дадете парите.

— Точно така.

— В седем часа.

— Да.

— Защо тогава ще взима ножа в пет?

— Ами…

Трой се зачуди как ли момичето ще се справи с този въпрос. Винаги му доставяше удоволствие да наблюдава някой объркан и мина зад Барнаби, за да я вижда по-добре.

— Е… не е необходимо парите да са единствената причина. Говорех за това място. Разказах му колко съм доволна тук.

— Никой не би се обидил от такова нещо.

— Не го познавате. Той не може да понася да съм щастлива с когото и да било. След като се изнесох от къщи, не преставаше да виси по вратите и да ме шпионира. — Тя посегна и вдигна торбичката с ръкавицата. — И това ли е слагал?

— Предполагаме, че който е използвал ножа, е сложил и ръкавицата.

— Това е ръкавица за лява ръка. Той е левак. И ръкавиците бяха в кухнята. Какво още търсите? А неразположението на Мей се оказа чудесен повод да отклони вниманието на всички.

— Проблемът тук, госпожице Гамлин — намеси се Трой, седнал върху масата, като произнесе името й с известно задоволство, — е, че доказателствата не подкрепят теорията за предумишлено престъпление. Той не е идвал тук преди това. Как е могъл да знае, че събитията ще се развият толкова драматично?