Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
В това има, естествено, нещо вярно и то е казано точно. Но Ръскин веднага сам усеща своята реторичност: това не важи за всяка война. Той определено има предвид „the creative, or foundation war, in which the natural restlessness and love of contest among men are disciplined, by consent into modes of beautiful — though it may be fatal — play“ („творческата, или полагаща основи война, в която естественият неспокоен дух, хората и тяхната любов към състезания биват организирани по взаимно съгласие под формата на игра, макар и фатална“ — б.пр.). Той вижда човечеството още от самото начало разделено на две: „races; one of workers, and the other of players“, като войните са „proudly idle, and continuailly therefore needing recreation, in which they use the productive and laborious orders partly as their cattle, and partly as their puppets or pieces in the game of death“ („раси; едната от работници, другата от играчи“, „гордо бездействащи и поради това в непрекъсната нужда от развлечения, в които те използват продуктивните и трудещи се маси отчасти като стадо животни, отчасти като кукли и фигури в играта на смърт“ — б.пр.). В схващането на Ръскин за игровия характер на древната война ръка за ръка вървят дълбока проницателност и повърхностност на мисълта. Но важното е, че той е разбрал игровия елемент. Ръскин вижда този идеал осъществен в Спарта и по време на рицарството. Непосредствено след приведените по-горе изказвания неговата сериозна и честна душа си отмъщава на тази прибързана мисъл: аргументите му, събирани (и писани) под влияние на касапницата по време на гражданската война в Америка се превръщат в дълбоко страстно заклеймяване на съвременната война.188
Верността е добродетелта, която, изглежда, се е появила в света на аристократичния и агонален воински живот от миналото. Верността е преданост към определен човек, дело или идея, без да се подлага на съмнение задължителният характер на тази преданост. Това е поведение, особено присъщо на игровата същност. Не е толкова невероятно да предположим, че произходът на тази добродетел, която в най-чиста форма и в най-ужасните си извращения е станала истински катализатор в историята, се съдържа в сферата на примитивната игра. Независимо от това основите на рицарството са породили разцвет и са дали богати плодове в областта на културните ценности: епичната и лирическата изразителност с най-благородно съдържание, пъстрото и своеволно изкуство на украсата, красивите церемониални и конвенционални форми. От рицаря, през l’honnete homme (честния човек — б.пр.) на XVII в. до съвременния джентълмен минава права линия. Латинският Запад е включил в този култ към благородния воински живот и идеала за дворцовата любов, който се вплита така в него, че с времето губи първоначалния си вид.
Тук трябва да кажем още следното. Когато говорим за тези неща като за красиви форми на културата, съдейки за рицарството от различни народни предания, съществува опасността да изпуснем сакралната основа на явлението. Всичко това, което ни изглежда като красива и благородна игра, едно време е представлявало свещена игра. Произвеждането в рицар, турнирите, различните рицарски и други ордени, обетите несъмнено водят своето начало от древните ритуали на инициация. Звената в тази верига на развитие вече не могат да се посочат точно. А именно християнското средновековно рицарство ни е познато като елемент на културата, който отчасти е бил изкуствено поддържан, а отчасти народно подновяван. Какво е означавало рицарството за късното средновековие с цялото си великолепие, съставено от норми за чест, придворни маниери, хералдика, рицарски ордени и турнири, съм се опитал да опиша подробно на друго място.189 Именно в тази област си изясних най-добре тясната връзка между играта и културата.
188
The Crown of Wild Olive, Four lectures on Industry and War. Ilclass="underline" War.
189
„Herfsttij der Middeleeuwen“, глава II–X (Събрания съчинения, III).