Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Нищо лошо не сме ви замислили. Изобщо нищо не ви готвим. Тук сме, за да изслушаме какво сте замислили вие по отношение на нас, ваше величество.
— Ние сме верни поданици на краля и винаги сме стояли до него — добави Стрехан от отсрещния край на масата. — Но напоследък възниква въпросът що за крал е това.
— Ние бихме служили вярно, ако сме сигурни, че кралят, на който сме призвани да служим е истинският крал, а не просто някакъв самозванец, който защитава собствените си интереси, а не нашите. — продължи Календбор. — След смъртта на стария крал и изгнанието на сина му бяхме подложени на масирано нахлуване на самозвани крале, които се задържат на престола по няколко месеца или седмици, а понякога дори дни, и си отиват преди да узнаем как се казват. Да се поставиш в услуга на подобни крале не е в интерес на никого.
— Да им служиш е предателство към онези крале, които са защитавали тези земи открай време — добави Стрехан. — Какъв смисъл има да се служи на един крал, който не може да направи нищо За нас?
Бен го погледна безмълвно и си помисли: „Тъкмо там е работата“.
— Вие може да сте един от тези крале — каза Стрехан.
Бен се усмихна. Стрехан имаше издължено лице, беше сух човек, по-висок дори и от Календбор.
— Ала не съм — отвърна Бен.
— В такъв случай трябва да кажете какво искате от нас, ваше величество — настоя Календбор. — Трябва да ни разясните какво ни предлагате, за да сме сигурни, че имаме основания да ви засвидетелстваме вярност.
Охо-о-о — каза си Бен.
— Изглежда ви се струва очевидно, че като засвидетелствате своята вярност, оказвате чест на краля — каза гласно той. — Кралят притежава върховна власт над цялата страна. Той създава и налага закони, които се отнасят еднакво за всички. Той е щит срещу неправдите, които биха избуяли в противен случай.
— Тук, в Зеленоречието, няма неправди! — заяви Стрехан.
— Никакви ли? — поклати глава зачудено Бен.
— Аз имах възможността да разбера, че дори и между равни винаги съществуват разногласия; и много често, при отсъствие на централизирана власт, тя приема формата на насилие.
Календбор се навъси.
— Значи сте на мнение, че имаме разногласия помежду си?
— На мнение съм, че ако имате възможност, бихте се унищожили един другиго като нищо! — Бен помълча, наблюдавайки шока, който се изписа по лицата им. — Хайде да говорим направо. Вие имате нужда от крал на Ландовър. Крал винаги е имало и винаги ще има. Това е всепризнатата форма на управление, която се поддържа и от законите. Ако тронът продължи да стои празен или вие продължавате да не признавате онзи, който законно го заема, рискувате да загубите всичко. Това е страна с разнородно население и с все по-нарастващи проблеми. Тези проблеми се нуждаят от разрешение и вие не можете да ги разрешите сами. След смъртта на стария крал вие не се разбирате помежду си и имате нужда някой да го замести. Аз съм онзи, от когото се нуждаете, и ще ви кажа защо.
Останалата маса се беше смълчала, докато разговорът между Бен и двамата лордове ставаше все по-разгорещен и вече всички се бяха заслушали в него. Бен бавно се изправи на крака.
— Дойдох тук, защото лордовете на Зеленоречието винаги първи са засвидетелствали своята вярност към трона на Ландовър. Куестър ми каза това. Каза ми да започна оттук, ако искам отново да обединя разпадащото се кралство. А това кралство е ваше. Тронът и провъзгласените от него закони принадлежат на вас и на всички хора от долината. Вие сте лишени и от крал, и от закони и трябва да си ги върнете, преди Ландовър да се разпадне като разпукана дъска, която не може повече да бъде поправена. Аз мога да направя това за вас. Мога да го направя, защото не съм от Ландовър. Идвам от един напълно различен свят. Нямам предразсъдъци, които да ми пречат, нямам предварително наложени ми задължения, които да спазвам, нямам любимци, на които да давам привилегии. Имам възможността да бъда честен и справедлив. Аз се отказах от всичко, което имах, за да дойда тук, тъй че можете да бъдете уверени в сериозността на моите намерения. Познавам добре законите на моя свят, което ще ми позволи да тълкувам добре и вашите.
— Вие имате нужда тези закони да се спазват, лордове на Зеленоречието — продължаваше Бен. — Това ви е необходимо, за да има стабилност в живота ви и да не се осланяте само на оръжието. Доверието идва с взаимното упование и вяра — не със заплахи. Аз зная, че има търкания между съсловията. Зная, че има търкания и между народите на Ландовър. И нещата никога няма да се оправят, докато вие не склоните отново да се обедините около един крал. Историята и законът го изискват.