Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— И този знак идва от един призрак в озарение, така ли? — разсмя се Календбор, плюейки кръв от цепнатата си устна. — Ти използва магия, за да се опиташ да ни уплашиш, Куестър Тюс, но не успя!
Той погледна презрително Бен.
— Играта свърши. Досадихте ми и ти, и твоят пътуващ цирк. Не те признавам за крал!
Възгласите на другите лордове поеха тази декларация. Бен остана на мястото си.
— Дали ме признаваш или не, аз си оставам крал! — рязко отвърна той. — Можеш да ме пренебрегнеш, както пренебрегваш истината, но аз ще си остана фактор в твоя живот. Ти искаш да пренебрегнеш законите, които са ме направили крал, Календбор, но това няма да продължи дълго! Аз ще се погрижа за това!
— Няма защо да си правиш труда, самозванецо! — Календбор не беше на себе си от ярост. Той изхлузи боксьорските ръкавици и ги запрати срещу Бен. — Провъзгласил си се за крал на Ландовър? Твърдиш, че имаш власт над Паладин? Много добре, докажи, че наистина си този, за когото се представяш, като ни освободиш от една напаст в нашия живот, която не можем сами да отблъснем! Отърви ни от Страбо! Отърви ни от дракона!
Той закрачи напред и едва не се блъсна в Бен.
— От двайсет години насам драконът напада добитъка ни и руши нашата собственост. Преследваме го от единия край на Ландовър до другия, но той владее магията на стария свят и не можем да го убием. Ти също си наследник на старата магия, ако си този, за когото се представяш! Отърви ни от дракона, самозванецо, и тогава аз ще ти се поклоня като на крал и ще ти служа до гроб!
От гърлата на всички, събрани наоколо, се разнесе одобрителен вик.
— Отърви ни от дракона! — извикаха всички като един. Бен не отместваше очи от Календбор.
— А дотогава няма да ти обръщам внимание, както не обръщам внимание на мравките под краката си! — прошепна Календбор в лицето му.
Той се обърна и напусна кръга, последван от останалите лордове. Залата постепенно опустя. Бен остана сам, заедно с Куестър, Абърнати и коболдите. Четиримата приближиха до него да му свалят ръкавиците и да почистят лицето и тялото му от кръвта и потта.
— Каква е тая работа с дракона? — веднага попита Бен.
— За това после, ваше величество — отвърна Куестър, като леко докосваше една синина, започнала да се образува под едното око на Бен. — Сега трябва да се окъпете и поспите.
Бен поклати глава.
— Не и тук! Няма да остана дори и миг повече, ако ще да ми се наложи да мина през пустинята. Опаковай всичко. Тръгваме веднага. Ще поговорим за дракона по пътя.
— Но, ваше величество…
— Веднага, Куестър!
Предпочетоха да не спорят повече. Само след час малката дружина вървеше в нощта по пътя на запад от Риндуеър.
УИЛОУ
Веднага пролича колко неправилно е решението на Бен да напуснат Риндуеър. Дружината едва бе излязла от магазините и къщите на селището край замъка, когато започна да вали. В началото само ръмеше, капките падаха по лицата им, леки и прохладни. После обаче заваля пороен дъжд и накрая се изля цял порой. Облаци скриха луните и далечните звезди и всичко стана черно като в рог. Вятърът фучеше из равните пусти пасища и поля на Зеленоречието и се впиваше в пътниците като дихание на великан. Дружината веднага реши да потърси подслон, но вече се оказаха мокри до кости.
Прекараха нощта в една запусната празна плевня, където навремето е имало добитък. Дъждът проникваше през процепите в стените и покрива, тъй че не можеше да се открие сухо място. Застудя и мокрите им дрехи им се сториха по-хладни от преди. Бен и неговите спътници се сгушиха един до друг в мрака в голям конски яхър в единия край на плевнята. Тук бе най-сухо и имаше слама, на която да спят. Не можеше и да се мисли за огън, тъй че трябваше да се задоволят с бърза смяна на дрехите и общи одеяла. Куестър предложи да опита магия за затопляне без огън, каквато на времето успешно използвал, но Бен не позволи. Магията на Куестър се проявяваше прекомерно и често водеше до пожари, а тази плевня беше единственият подслон наоколо. Освен това Бен твърдоглаво си мислеше, че бурята при тези условия бе заслужено наказание за това, че бе объркал конците.
— Аз провалих всичко, Куестър — обърна се той към магьосника, докато стояха сгушени в мрака и слушаха как дъждовните капки барабанят по покрива на плевника.
— Хммм? — вниманието на Куестър бе заето с това да бърше калта и кръвта от многобройните одрасквания и наранявания, които Бен бе получил при борбата си с Календбор.
— Обърках работата. Пропилях всички шансове. Допуснах Календбор да ме подведе с тъпото си предизвикателство. Загубих самообладание. Оставих всичко да ми се изплъзне от ръцете — той въздъхна и се облегна на стената на обора. — Трябваше да защитя по-добре своята кауза. Нали съм уж юрист? Уж съм крал?