Магическо кралство за продан. Продадено

Бен се приведе към Куестър.

— Как се справихме дотук според тебе?

— Те приеха да ни нахранят и настанят — отвърна му другият шепнешком. — Това е повече, отколкото очаквах.

— Така ли? Преди не говореше така!

— Вярно. Но не виждах причина да ви тревожа. Бен го изгледа и поклати глава.

— Не преставаш да ми поднасяш изненади, Куестър.

— Ааа?

— Както и да е. Можем ли да се има доверие на тези хора?

Магьосникът пристъпваше усмихнато напред.

— Колкото на отровна змия. На ваше място бих си отварял очите на четири по време на вечерята.

Последва спокойна почивка и отдих в покоите, предназначени за краля на Ландовър и неговия антураж. Имаше стаи за спане на всички, бани с гореща вода и благоуханни сапуни, чисто бельо и бутилки вино. Бен се възползва от всичко, освен от виното. Досега опитът му с тази напитка беше повече от неприятен. Освен това, Календбор и другите му вдъхваха толкова доверие, колкото и Куестър, а желаеше да разчита на разсъдъка си, когато дойдеше време да защити своята кауза. Остави виното неотворено върху подносите и забеляза, че и другите направиха същото. Поканиха ги за вечеря към залез слънце. Вечерята бе пищна, поднесена в най-голямата зала на замъка, върху дълга пападна маса, отрупана цялата с храни и още десетки бутилки вино. Бен и този път не вкуси от него. Започваше да става параноичен в това отношение, но не можеше да го избегне. Седна в центъра на дългата маса с Календбор отдясно и един от лордовете на име Стрехан от лявата му страна. Куестър бе настанен на другия край на масата, а Абърнати и коболдите — на друга, по-малка маса. Бен веднага забеляза, че съзнателно го изолират. В първия момент си помисли дали да оспори това разположение, но после реши да се откаже. Рано или късно щеше да бъде изпитан и по-добре сега. От решаващо значение беше да убеди лордовете на Зеленоречието, че е способен да отстоява позициите си и сам.

В началото на вечерята разговорът бе приятен, но сведен до минимум и едва след главното ястие, състоящо се от свинско печено и млад фазан, отново се повдигна темата за кралството. Мисълта на Бен витаеше около това дали лордовете на Зеленоречието винаги се хранеха така изобилно или съзнателно се стремяха да го впечатлят, когато Календбор заговори.

— Вие изглеждате решителен човек, ваше величество — поласка го той и вдигна чаша в знак на поздрав.

Бен кимна в отговор, но остави чашата си на масата.

Календбор отпи и внимателно върна чашата си.

— Виждате ли, дори и да желаем смъртта на краля на Ландовър, не бихме си послужили с отрова. Просто бихме изчакали Марк да го унищожи вместо нас.

Бен се усмихна подкупващо.

— Това ли сте ми замислили?

Върху загорялото лице се появиха признаци на събуден интерес, Белезите се очертаха като бели резки на тена.