Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— От двайсет години не са виждали крал на Ландовър да посещава замъка на техните господари, ваше величество — тихо заговори Куестър до лакътя му. — Вие сте първият.
— Никой друг ли не си е направил този труд? — попита Бен.
— Никой — отвърна Куестър.
Копитата на конете чаткаха по дъските на моста и тупкаха меко по прашната земя. Пътят пред тях се заизкачва нагоре към крепостните стени и отворените портали. Флагове се вееха по парапетите от всеки ъгъл — лъскава коприна, която плющеше на вятъра. На пилони над вратите бяха издигнати знамена, глашатаите пристъпиха напред и надуха рогове, чиито пронизителни свирки разбиха следобедната тишина. Редове от рицари, възседнали коне, формираха почетна стража от двете страни на портала, вдигнали пики за поздрав.
— Всичко това изглежда малко пресилено, като се има предвид отношението им към коронацията, не мислиш ли? — промърмори Бен. Стомахът му се сви както обикновено преди големи тържествени церемонии.
Прилепското лице на Куестър се бе сгърчило.
— Да, изглежда малко пресилено.
— Когато някой демонстрира такова прекомерно приятелство в моя свят, това е знак, че трябва да бъдеш предпазлив.
— Нищо не ви заплашва, ваше величество — бързо отвърна магьосникът.
Бен се усмихна, но нищо не каза. Бяха стигнали вратите и минаваха през кордона на почетната стража, докато тръбният зов продължаваше да отеква над долината. Бен набързо преброи. Имаше поне стотина рицаря на стража. Бойните им доспехи и оръжията им ярко светеха. Шлемовете със спуснати забрала бяха обърнати право насреща им. Рицарите наподобяваха каменни статуи, застинали на място. Бен седеше на коня си вцепенен. Всяко мускулче на тялото го болеше от вчерашната езда, но той не искаше да покаже болката си. Това не беше просто церемония по приемането им — това беше демонстрация на сила. Явно трябваше да се разбере кой кого ще впечатли повече. Извърна поглед назад към малката си свита, състояща се от Куестър, Абърнати и коболдите; искаше му се щеше да може да разполага поне с още някой и друг човек.
Преминаха на коне през вратата в сянката, хвърляна от портала и високите стени, както й от огромните развети знамена. В двора ги чакаше делегация — купчина мъже, застанали прави, облечени в официални роби и покрити с бижута.
— Лордовете от Зеленоречието — тихо прошепна Куестър на Бен. — Онзи високият, застанал най-отпред, е Календбор, господарят на Риндуеър. Той притежава най-големите владения и е най-могъщият от лордовете. Бих ви посъветвал в разговора да се отнасяте с него като с първенец. — Бен кимна, но нищо не каза. Забрави за болките в мускулите си и свиването в стомаха. Вече премисляше какво да каже, все едно че се канеше за защитна реч в съда. В известен смисъл точно такова нещо му предстоеше. Щеше да бъде интересно.
Куестър накара цялата дружина да спре на три-четири метра от групата на владетелите и се обърна към Бен. Те заедно слязоха от конете. Излязоха пажове, които поеха поводите. Абърнати остана на коня си, вдигнал кралското знаме. Парснип и Буниън застанаха от двете страни, клекнали в очакване. Явно никой не се чувстваше много удобно.
Календбор се отдели от групата и излезе напред. Без да обръща внимание на Бен, той се обърна към Куестър, като съвсем леко кимна с глава.
— Добре дошъл, Куестър Тюс. Виждам, че си довел последния крал да ни посети.
Бен веднага застана пред магьосника.
— Мое бе решението да дойда тук, лорд Календбор. Сметнах, че ще спестя време, ако ви посетя, вместо да чакам вашето посещение.
Настъпи моментно мълчание, докато двамата се изпитваха един друг. Календбор леко присви очи, но лицето му остана безизразно. Той беше с няколко сантиметра по-висок от Бен, поне с двайсет килограма по-тежък, червенокос и брадат и много мускулест. Държеше се изправен, създавайки впечатлението, че гледа на Бен отвисоко.
— Напоследък в Ландовър толкова често стават коронации, че е трудно да се присъства на всички — каза той многозначително.
— Мисля, че броят им рязко ще спадне — отвърна Бен. — Моята ще бъде последната за доста време напред.
— Така ли мислите? — иронично се усмихна другият. — Това може да се окаже трудно за осъществяване.