Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Досега сме се справяли достатъчно добре и без крал — подхвърли раздразнено един от лордовете.
— Наистина ли? — Бен поклати глава. — Не мисля така. Ерозията, която изсмуква живота на Сребърния дворец, започва да поразява и Зеленоречието. Забелязах, че реколтата ви е поразена и лицата на крепостните, които я работят, са недоволни. Цялата долина е подложена на разруха. Вие се нуждаете от крал! Огледайте се! Вие не сте единни й това се усеща дори от страничен човек като мен! Заплашени сте от демони и други създания, които ламтят за тази земя. Разделени, вие няма да успеете да запазите особено дълго онова, което притежавате.
Изправи се още един лорд.
— Дори и да е така, защо тъкмо вас трябва да признаем за крал? Какво ви кара да мислите, че можете да се справите по-добре от предходниците си?
— Това, че мога! — Бен си пое дълбоко — дъх и потърси погледа на Куестър. — Защото съм по-силен от тях.
— Аз не искам да имам нищо общо с това — обади се друг измежду лордовете от отсрещната страна на масата. — Ако се поставим на вашите услуги, рискуваме да се изправим срещу Марк и демоните, които му служат.
— Рискът вече е налице — изтъкна Бен. — Ако не се яви крал, който да се опълчи срещу Марк, някой ден той ще нахлуе в страната и ще я завземе. Ако се присъедините към мен, бихме могли да предотвратим това.
— Да го предотвратим ли? — Стрехан се надигна и се надвеси над Бен. — На какво можем да се надяваме ние, ваше величество? Вие влизали ли сте в битка с демони като Марк? Къде са ви белезите от такава битка?
Бен се изчерви.
— Ако се съюзим…
— Ако се съюзим ще бъде същото, както ако се опълчим срещу него поединично! — отсече Стрехан. — Как можете да ни помогнете, щом нямате боен опит? Вие искате от нас, лордовете на Зеленоречието, да изложим живота си на риск заради вашия!
Надигнаха се гласове в знак на съгласие. Бен усети, че престава да владее ситуацията.
— Не искам никой да рискува живота си заради мене — веднага отвърна той. — Желая само съюз с трона, какъвто сте имали със стария крал. Ще поискам такъв съюз от всички поданици на Ландовър, но първо се обръщам към вас.
— Смело начинание, ваше величество! Но какво ще кажете, ако ние поискаме и вие да се обвържете с нас?
Думите принадлежаха на Календбор. Той бавно се изправи на крака и застана редом с Бен. Червенобрадото му лице беше сурово. Стрехан отново седна на мястото си. Останалите лордове се смълчаха.
Бен бързо хвърли поглед за помощ към Куестър, видя объркване, изписано върху прилепското лице на магьосника и престана да го гледа. Обърна се отново към Календбор.
— Какъв съюз имате предвид?
— Женитба — тихо каза другият.
— Женитба ли?
— Имам предвид да се ожените, ваше величество, за момиче от който род си изберете. Вземете за жена детето на някой от нас — жена, която да ви роди деца, жена, която да ви свърже чрез кръвна връзка с нас — Календбор леко се усмихна. — Тогава ще бъдем на вашите услуги. Тогава ще ви признаем за крал на Ландовър!
Настъпи безкраен миг на мълчание. Бен бе така изненадан, че в първия момент дори не можа да разбере какво се иска от него. Когато най-сетне си даде сметка, той прецени какво дълбоко основание има предложението на Календбор. От него се искаше да помогне на лордовете от Зеленоречието да се сдобият със законен наследник на трона на Ландовър, който да поеме властта подир него. Мина му през ум, че даде ли им подобен наследник, те щяха да му помогнат бързо да наследи престола.
— Не мога да приема — каза най-сетне той. Представи си младото лице на Ани и отново изпита болка при този спомен. — Не мога да приема, защото съвсем наскоро загубих собствената си жена и не мога толкова бързо да приема друга. Не мога да направя това.
Забеляза веднага, че никой не можа да разбере думите му. По лицата на всички се четеше гняв. Вероятно в благородническите съсловия на Ландовър, както и в благородническите съсловия на собствения, му свят през Средновековието, бракът бе просто една конвенция. Не знаеше дали е така, а вече бе трудно да установи. Бе взел погрешно решение, несъобразено с манталитета на лордовете от Зеленоречието.
— Та вие дори не сте истински мъж! — презрително заяви Календбор. Разнесоха се одобрителни викове от страна и на другите лордове.
Бен не искаше да отстъпи.
— Аз съм крал по закон.
— Ти си самозванец като другите! Страхливец!
— Той притежава медальона, лорд Календбор! — извика Куестър от другия край на масата и се премести по близо.
— Дори и да го притежава, не му е от голяма полза! — червенобрадият лорд не сваляше поглед от Бен. Останалите продължаваха да крещят. Календбор им пригласяше, надигнал глас.