Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Дотук беше с адвокатския подход към нещата — въздъхна той.
— Аз ще се погрижа за вас, ваше величество — набързо прошепна Куестър.
Бен се обърна.
— Без магии, Куестър.
— Но ваше величество, вие не можете…
— Никакви магии. Това е последната ми дума. Магьосникът направи гримаса и неохотно кимна.
— Все едно, медальонът ще ви пази — прошепна той, макар да не изглеждаше достатъчно убеден.
Бен само сви рамене, без да му обръща внимание и пристъпи на ринга. Календбор излезе насреща му със свити юмруци и широко разтворени ръце, готов веднага да го сграбчи. Бен го удари веднъж с лявата ръкавица и отстъпи встрани. Едрият мъж се извърна, пръхтейки, и Бен удари отново, после още веднъж и още веднъж. Ударите му бяха бързи и силни и отметнаха главата на Календбор назад. Бен бързо и леко отстъпи встрани, чувствайки как адреналинът започва да циркулира по тялото му. Календбор изрева яростно и нападна, размахал и двете си ръце. Бен се приведе, отблъсна ударите с ръце и рамене, после нанесе бързи удари в тялото на другия, отстъпи встрани и силно фрасна Календбор в челюстта с дясната ръкавица.
Календбор се просна на пода, лицето му изглеждаше зашеметено. Бен отстъпи. Чуваше как Куестър вика окуражително. Чуваше също проклятията и крясъците на лордовете от Зеленоречието. Кръвта нахлу в главата му и му се стори, че чува ударите на сърцето си да бият в ушите му.
Календбор бавно се изправи на крака с блеснали от ярост очи. Абърнати правилно го бе предупредил за силата му. Едва ли можеше лесно да бъде победен.
Той нападна Бен още веднъж, този път предпазливо, държейки юмруци пред лицето си, за да се пази. Борците се дебнеха и размахваха юмруци, въртейки се в кръг. Брадатото лице на Календбор бе почервеняло от яд. Той заблъска Бен с ръкавиците, принуждавайки го да отстъпва назад, като търсеше начин да го удари.
После ненадейно нападна. Ударът му бе бърз и свари Бен неподготвен. Ударите заваляха върху Бен, нанесени право в лицето. Бен отстъпи назад, размахвайки юмруци. Но Календбор не се бавеше. Той нападаше Бен неотстъпно, докато го повали на пода. Бен се опитваше да се изправи на крака, но яростните удари го засегнаха на два пъти странично в главата и той падна отново.
Виковете на лордовете от Зеленоречието започнаха да кънтят в ушите на Бен и пред очите му заиграха червени кръгове. Календбор беше застанал над него и го удряше с две ръце. Във въздуха се носеше тежка миризма на пот. Бен се претърколи встрани и се удари в кръга на наблюдателите. Нечии ръце го блъснаха обратно. Календбор го срита с обувките и колената си и болката от ударите премина по цялото му тяло. Сви се на кълбо, стиснал ръкавици до лицето си и свил ръце към гърдите си.
Усети как в шията му се врязва верижката на медальона.
Болката беше непоносима. Знаеше, че ще загуби съзнание, ако незабавно не направи нещо. Обърна се и се подпря на колене. Когато Календбор отново го нападна, той отчаяно се вкопчи в краката му, извади го от равновесие и го събори на пода.
Бен веднага скочи на крака, прогони замайването, вдигнал ръкавици пред лицето си. Календбор отново се изправи и засъска, докато изпускаше дъха си през зъби. Една странна светлина се бе явила зад едрия мъж и групата наблюдатели. Светлината започваше да става по-ярка. Бен отърси глава, опитвайки се да насочи цялото си внимание към Календбор. Но останалите също бяха забелязали светлината. Всички глави се обърнаха нататък и тълпата се отдръпна пред приближаващата светлина. Сред тази светлина се появи силует на рицар в протрити, продънени доспехи, със спуснато забрало на шлема.
Сред тълпата от лордове и крепостни премина шепот на изненада.
Рицарят бе Паладин.
Никой не можеше да повярва на очите си, шепотът стихна и внезапно настъпи тишина, когато фигурата проблясна в светлината. Някои нападаха на колене и нададоха вик също както демоните, когато Паладин им се бе явил в Престолнината. Календбор стоеше неуверено в средата на кръга с отпуснати ръце. Очите му вече не бяха отправени към Бен, а към привидението.
Паладин просветна още миг, цял в озарение, след което се отдръпна и отново изчезна. Светлината угасна във вечерния мрак.
Календбор веднага се извърна към Бен.
— Що за трик беше това, самозванецо? Защо си докарал този призрак в Риндуеър?
Бен гневно тръсна глава.
— Не съм докарвал нищо, но… Куестър прекъсна думите му.
— Лорд Календбор, погрешно разбирате онова, което стана тук. Вече на два пъти Паладин се явява, когато животът на негово величество бе застрашен. Това беше знак, лордове от Зеленоречието, че този човек, Бен Холидей, е истинският крал на Ландовър!