Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Точно така. При стария крал бяха единни и не си съперничаха толкова много. Без монарх са разединени и се превръщат в мнителна и понякога интригантстваща сган.
— Едно обстоятелство, от което аз бих могъл да се възползвам, как мислиш?
Магьосникът обърна към него подобното си на прилеп лице.
— И това е напълно възможно. Бен кимна.
— Но е възможно също така при тяхната мнителност и интригантство да се опитат да ме унищожат.
— Цъ-цъ — зацъка Куестър. — Аз ще бъда неотклонно до вас, ваше величество. Освен това едва ли ще губят време и сили в опит да унищожат един крал, който за тях няма особено значение. Та нали се отказаха да присъстват на вашата коронация.
— От теб направо блика ентусиазъм — сухо забеляза Бен. — Как тогава ще получа тяхното признание?
— О, това е част от моя дълг към трона — Куестър се направи, че не разбира за какво става дума или не му обърна внимание.
— Кажи тогава какво още трябва да узная.
— Само едно — обърна се Куестър към него. — В по-добри времена тези земи бяха плодородни, добитъкът угоен и имаше достатъчно крепостни, готови да формират десетки армии в служба на краля на Ландовър. Но сега упадъкът е голям, както сам ще се убедите, когато утре навлезем сред тези земи. Но всичко може отново да се оправи — ако намерите начин да накарате владетелите на Зеленоречието да признаят короната.
Той отправи още веднаж поглед нататък, после се обърна и закрачи обратно към стана им. Бен остана загледан подире му, клатейки невярващо глава.
— Ще се постарая — промърмори той.
Отне им един час свръх необходимото, за да разположат стана си. Налагаше се да използват палатки и Куестър се зае да помогне с магията си. Магията вдигна палатките като балони и те се закачиха на най-високите клони на дърветата, тъй че Парснип трябваше да положи значителни атлетически умения, за да ги свали на земята. Конете избягаха от ярема, подплашени от лая на Абърнати, който бе зърнал една избягала от фермите котка, тъй че им бе нужен още час, за да ги хванат и върнат обратно. Разтовариха багажа, забодоха кралското знаме, нахраниха и напоиха добитъка и си постлаха без по-нататъшни инциденти.
Вечерята обаче се оказа несполучлива. Имаше задушено говеждо със зеленчуци, което ухаеше вкусно, докато се готвеше, но загуби част от своя аромат, след като Куестър разгоря огъня с магия, от която последва малък ад, тъй че цялото котле със съдържанието му напълно изгоря. Плодовете на сините дъбове донякъде утолиха глада им, но на Бен му се щеше поне една порция задушено. Куестър и Абърнати заспориха относно поведението на хора и кучета, докато Парснип изсъска срещу двама им. Бен започна да си мисли, че трябва да отмени постоянната покана да се хранят съвместно.
Беше време за лягане, когато Буниън се върна от Зеленоречието, за да ги извести, че владетелите барони очакват да приемат новия крал на Ландовър при неговото пристигане в Риндуеър. Бен не знаеше какво е това Риндуеър, ала не го и интересуваше. Прекалено беше уморен и му бе дошло до гуша от всичко. Легна да спи, без да мисли за нищо.
Стигнаха Риндуеър на другия ден следобяд и Бен има възможността сам да се убеди какво е. Това бе чудовищен, огромен замък, разположен върху широко плато край устието на две реки. Иззад крепостните стени се издигаха на стотици метри кули и парапети, които пробождаха обвитото в мъгли следобедно небе. От сутринта пътуваха през Зеленоречието в посока на изток, следвайки кръстосващите се пътища, които се виеха надолу през долината покрай полета и селца, покрай фермерски къщи и колиби на скотовъдци. Веднъж или два пъти зърнаха в далечината, на голямо разстояние от тях, крепостни стени, които приличаха повече на миражи в блещукащата светлина на ландовърското слънце. Но никоя крепостна стена не изглеждаше толкова огромна и внушаваща страхопочитание като Риндуеър.
Бен поклати глава. Сребърният дворец изглеждаше много по-зле в сравнение с Риндуеър, а на него му беше неприятно да мисли за това.
Домовете и селищата на обикновените хора от Зеленоречието също не можеха да се съпоставят с него. Полята изглеждаха западнали и реколтата бе поразена от най-различни напасти. Къщите и колибите на фермерите и скотовъдците бяха зле поддържани, сякаш притежателите им вече не се гордееха с тях. Магазините и сергиите на селата изглеждаха мрачни и занемарени. Всичко сякаш се разпадаше. Куестър кимна многозначително в отговор на погледа на Бен. Владетелите на Зеленоречието явно прекарваха твърде много време, хванати гърло за гърло.
Риндуеър отново погълна вниманието на Бен. Той мълчаливо наблюдаваше замъка, докато малката дружинка приближаваше от долината по път, който вървеше покрай реките от север. Селски магазинчета и домове обграждаха двата бряга, потънали в гъстите сенки на замъка, и образуваха праг пред вратите му. Крепостните с любопитство наблюдаваха как дружината прекосява дървения мост и следяха доближаването до замъка, отпуснали сечивата си и вдигнали глави в безмълвно съзерцание. Мнозина имаха същото измъчено, но очаквателно изражение, като онези, които бяха дошли в Престолнината.