Магическо кралство за продан. Продадено

Календбор се навъси.

— Предположих, че след като идва от друг свят, не познава нашия ред.

— Достатъчно е да се знаят само някои възможности — отвърна Абърнати, надничайки над рамките на очилата си към Календбор. — Моля да ме извините за малко.

Той се отдалечи от масата изправен, с вдигната глава. От групата на лордовете се надигна глух смях, докато кучето излизаше от стаята. Бен бързо погледна към Куестър, който сви рамене и поклати глава. И магьосникът нямаше представа какво си е наумил писарят.

Само след няколко минути Абърнати се върна обратно. Носеше в ръце два чифта боксови ръкавици — които Бен бе взел със себе си в Ландовър, за да се поддържа във форма.

— Юмручен бой, лорд Календбор — заяви териерът.

Календбор отметна глава и се разсмя.

— Юмручен бой ли? И то с това? Бих предпочел голи юмруци пред уплътнени кожени ръкавици.

Абърнати донесе ръкавиците пред противниците.

— Ваше величество — дълбоко се поклони той, обърнал внимателен поглед към Бен. — Най-добре е да простите на лорд Календбор това грубо предизвикателство. Ще бъде неприятно да бъде ранен само поради неспособност да владее вашите оръжия.

— Не! Аз не оттеглям предизвикателството си! — Календбор грабна единия чифт ръкавици от писаря и започна да ги нахлузва. Стрехан отиде да му помогне.

Абърнати подаде втория чифт на Бен.

— Той е много суров, ваше величество. Внимавайте.

— Мислех, че не разбираш нищо от бокс — прошепна Бен, докато си слагаше ръкавиците. Куестър се появи от едната му страна и му помогна да стегне вървите. — Как си узнал за ръкавиците?

— Аз разопаковах багажа ви, когато пристигнахте в Сребърния дворец — отвърна Абърнати, отправил към Бен дежурната си усмивка. — Там намерих ръкавиците, заедно с едно списание, в което се демонстрираше играта. Разгледах картините и рисунките в списанието внимателно. И ние имаме подобни игри. Вие наричате вашата бокс, докато ние наричаме нашата юмручен бой.

— Господи, боже мой! — въздъхна Бен. Календбор постави ръкавиците и се съблече до кръста. Бен отправи един поглед към Куестър. Гърдите и ръцете на Куестър бяха само от мускули и по тялото му имаше следи от рани, получени в битки. Приличаше на гладиатор от отряда на Спартак.

В центъра на залата бе разчистено място, заобиколено от прислугата на замъка и останалите лордове от Зеленоречието. Пространството бе малко по-голямо от двойния размер на обикновен боксов ринг.

— Някакви правила на играта? — попита Бен, като си поемаше дълбоко дъх, за да се успокои.

Куестър кимна.

— Само едно. Печели онзи, който остане на краката си в края на боя.

Бен удари ръкавици една в друга, за да провери здраво ли са пристегнати вървите и отметна наметалото си.

— Значи така, а? Няма да е трудно да го запомня.

Той заобиколи масата и отиде на импровизирания ринг. Календбор го очакваше. Бен се спря за миг до купчината хора. Куестър, Абърнати и двата коболда приближиха до него.