Магическо кралство за продан. Продадено

Те яздеха сред мъглата и сумрака на ранната утрин край брега на езерото, после свърнаха на изток и бавно поеха по края на долината. На няколко пъти Бен Холидей хвърляше поглед в полумрака към голия, безцветен силует на Сребърния дворец на фона на предутринното небе с неговите кули, бойници и стени, поразени сякаш от неведома болест. С удивление откри, че му е трудно да се раздели с него. Вярно, че на пръв поглед изглеждаше като двореца на Дракула и беше тягостно да се гледа, но той бе усетил неговата топлина и се бе докоснал до живота вътре. Дворецът му бе показал гостоприемството си и го беше накарал да се почувства добре приет. Откри, че му се иска някакси да му помогне.

Успокояваше се с мисълта, че някой ден и това ще стане.

После дворецът, мъглите и долината се изгубиха зад гърба им и дружината пое на изток сред гористата и хълмиста местност към централните райони на Ландовър. Пътуваха през целия ден, като спряха само за да обядват и починат. По здрач вече виждаха пред се бе си просторните поля, пасбища и ферми на Зеленоречието.

Спряха да пренощуват в елхова горичка на един хълм, от където се виждаха пасбища на овце и добитък и група схлупени хижи и дървени къщурки на няколко мили на изток. Когато Куестър ги накара да спрат, Бен слезе с облекчение от Ядеца. От дълго не бе яздил кон — повече от двайсет години — още от времето в колежа, което предпочиташе да не си спомня. Сега, в един друг свят и живот, си припомни усещането след дълго яздене — тялото му бе още вдървено, земята под него продължаваше сякаш да се движи, след като бе слязъл от коня и продължаваше да го чувства между колената си. Знаеше, че утре ще има мускулна треска от глава до пети.

— Бихте ли повървели с мен, ваше величество? — попита Куестър и му направи знак да приближи. На Бен направо му се прииска да удуши магьосника за подобно предложение, но преодоля раздразнението си и тръгна.

Отдалечиха се малко към края на хълма и застанаха рамо до рамо, загледани надолу към равнината. Куестър махна с ръка към хоризонта.

— Това е Зеленоречието, ваше величество — владенията на старите родове, бароните на Ландовър. Обхващат почти половината кралство. При последното преброяване не бяха повече от двайсет семейства и тези двайсет семейства владеят цялата земя, цялата работна ръка със селищата и семействата на крепостните и с добитъка — подчинени, разбира се, всички на краля.

— Разбира се — Бен погледна към долината. — Двайсет семейства при последното преброяване ли каза? Какво имаш предвид под „последното преброяване“?

Магьосникът сви рамене.

— Родовете се сливат чрез бракове. По-силните родове подчиняват по-слабите. Някои от родовете замират — понякога с известна помощ отвън.

Бен го погледна с крайчеца на окото си.

— Чудесно. Значи не се разбират толкова добре, ако правилно се досещам?