Маската на смъртта [bg]

Малък дявол, помисли си Трой. Говори за падане на колене. Не знаел коя била тя. Сигурно смята хората за наивници. За всеки с поне малко мозък в главата е ясно какво се е случило. Вижда по телевизията лозята, където бедното малко богато момиченце се крие. Той се появява, играе театър и я спечелва. Веднъж щом са обвързани с обща банкова сметка, тя няма да види и праха от ферарито му.

Тези мисли и виждането на Барнаби за мотивите провокираха у Трой една идея.

— Къде точно се намира ключът за осветлението, господин Уейнрайт? — Трой посочи скицата и Кристофър прилежно отбеляза кръстче. Трой погледна през рамото му. — Разбирам. За да го достигнете, е трябвало да минете много близо до подиума.

— Не съвсем. Трябва да се мине от тук до там. — Той начерта линия по диагонал. — Това е най-бързият начин.

— По този път ли минахте?

— Да, разбира се. — Кристофър се взря в сержанта. — Какво намеквате? — После, като се сети, се засмя. — О, я стига…

Сержантът грабна скицата и я погледна отблизо, присвивайки очи, за да прикрие яростта си. Трой можеше да понесе всичко, но не и да му се присмиват (без причина при това).

— Говори се — обади се Барнаби, — че умиращият е посочил към някого, преди да падне.

— Да, стоеше, протегнал ръка. Но не знам дали е искал да посочи конкретно някого.

— Иначе няма смисъл.

— Някой подхвърли — Трой премести листа, — че е посочил Гамлин.

— Кой?

Но Кристофър, не получил отговор, продължи:

— Разбираемо е. Той е външен. Никой не може да понесе мисълта, че е един от нас.

Показаха му ножа и ръкавицата и той потвърди, че са от кухнята, после добави:

— Сузи има предположение за случилото се. Честно казано, все още никой не е дошъл на себе си. Всъщност, исках да попитам мога ли да остана, когато разговаряте с нея? Тя е много разстроена.

— При условие че не се намесвате. — Барнаби посочи вратата.

— Разумно ли е, шефе? — попита Трой, след като Кристофър излезе.

— Според мен да. Колкото е по-спокойна, толкова по-скоро ще приключим с нея и ще се захванем със следващия.

— Ще ти кажа нещо за това момче — боядисва си косата. — Трой поднесе заключението си доста драматично, също както някое куче би домъкнало кокал с абсурдна форма. Барнаби го беше забелязал, но предпочете да замълчи. — Не е от тия, дето се пробват по улиците. А е твърде млад, за да има побеляла коса. Защо ще го прави тогава?

Момичето, на Гамлин сигурно беше чакало пред вратата, защото бързо го доведоха. По лицето му имаше пресни сълзи и все още преживяваше дълбока скръб. Барнаби не обичаше да разпитва опечалени, но без съмнение тези разпити бяха доста ползотворни. Последното нещо, за което мислеха, беше предпазливостта. Така се оказа и в този случай. Едва-що седна, и момичето се впусна в мъчителна тирада, белязана от вина.