Дявол под прикритие

Басейнът беше трийсет на шейсет фута, заобиколен с платформа от засмолен бор и сложна мозайка от плочки на пода. Тръбите, водещи от кухнята, минаваха под басейна, за да извлекат студа от водата, докато жалузите в стъкления покрив можеха да се регулират за вентилация. Редица витражи пропускаха светлина, като същевременно създаваха уединение. За удобство на семейството и гостите имаше съблекални, тоалетни, душкабини и сепарета за сядане с мека мебел от ракита.

Себастиан съблече дрехите си до басейна и ги хвърли на близкия шезлонг. Гмурна се и заплува с гладки, ефективни махове на ръцете. Усилието прочисти ума му и скоро той осъзнаваше единствено, че се носи през водата с равномерни движения.

След двайсетина минути мускулите му започнаха да горят. Той излезе от водата, дишайки тежко, и отиде да вземе кърпа от купчината на масата. Докато се бършеше енергично, забеляза, че някой стои в другия край на басейна.

Замръзна на място при вида на медната коса… розовите бузи и кръглите сини очи… и пищните извивки, стегнати в модерна вълнена рокля на райета. Всяка нишка на нервната му система заискри от прилив на радост.

— Еви? — попита той дрезгаво, уплашен че халюцинира.

Тя погледна към водата и отбеляза невинно:

— Плуваше с такава сила, че си п-помислих да не е а-акула.

Отне му известно усилие да се концентрира и да произнесе небрежно:

— Е, ти знаеш най-добре, котенце. — Той уви кърпата около кръста си и подпъхна края й, за да я стегне. — Аз съм акулата.

Тръгна към нея без да бърза видимо, но когато се приближи, крачката му се ускори и той я грабна с плам, който едва не отлепи краката й от пода. Тя ахна и го хвана за раменете, вдигайки усмихнатата си уста към неговата.

Наслаждавайки се на вкуса й и усещането, Себастиан я целуна силно, завършвайки с леко, провокативно захапване на долната й устна.

— Еви, красавицата ми, нали не си забравила да върнеш децата ни?

— Не съм. Айво тръгна да търси Аякс.

Той изви вежда.

— Засенчен съм от кучето?

Устните на Еви потрепнаха.

— Казах на децата, че първо искам да те видя насаме. Серафина беше много щастлива да съблече дрехите, с които е пътувала, и да легне да си подремне. — Дланите й се извиха над буците от мускули в горната част на ръцете му, и тя изсумтя одобрително. — Ако продължаваш да спортуваш така, ще се наложи да ти преправям ризите.

— Това беше единствената ми разтуха — мрачно каза Себастиан. — Пържих се в адски сексуални лишения, откакто ме изостави.

— Изоставила съм те? — попита тя изненадано.

Той я изгледа строго.

— Изчезна посред нощ.

— Беше сутрин — възрази тя.

— Без да кажеш и дума за това къде отиваш.

— Нали ти уреди б-билетите ни!

— Дори нямах възможност да се сбогувам.

— Направи го! — възмути се Еви. — Отне ти п-почти два часа и едва не изпуснах влака.

Себастиан заглуши тих смях срещу блестящите й къдрици.

— О, да спомням си това. — Той приглади няколко косъмчета от червената й коса и започна да я целува по челото, след което рязко отдръпна главата си. Намръщен, прокара пръст по челото и надолу по носа й, и огледа върха на пръста си за остатъци от козметични продукти. Нищо. — Какво е станало с луничките ти? — поиска да знае той. — Къде са?

Съпругата му изглеждаше изключително доволна от себе си.

— Със Силвия отидохме да посетим парижка козметичка. Тя ми даде с-специален крем за т-тена ми.

Себастиан беше истински ужасен.

— Знаеш колко харесвах тези лунички.