Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Съперничеството за първенство несъмнено представлява формиращ и облагородяващ фактор за развиващата се цивилизация. В стадия на още наивно детско състояние с живите представи за понятието чест, пораждащи съперничество, се появява личната горда храброст — толкова необходима за една млада култура. И не само това — в тези непрекъснати състезателни игри, пропити с одухотвореност, израстват самите форми на цивилизация, развива се структурата на обществения живот. Придворният живот приема формата на възвишена игра за чест и слава. Но тази благородна игра се осъществява само в ограничена степен по време на истинската война и поради това тя се изиграва в една фиктивна социална среда. Кървавото насилие в много малка степен може да придобие благородните форми на култура и по тази причина обществото е принудено да търси изход в прекрасните представи — за героичен живот, протичащ в благородни състезания на честта, добродетелта и красотата. Идеята за благородната борба остава един от най-силните импулси за културата. Ако тази идея достига в своето развитие до бойна атлетична система, прилагана по време на тържествени обществени игри, които поетично извисяват жизнените отношения, какъвто е случаят при западноевропейското средновековно рицарство или японското бушидо, то тази идея ще се отрази върху културното и личното поведение, като ще закали мъжеството и ще засили чувството за дълг. Системата, при която благородната борба представлява жизнен идеал и форма на съществуване, по своята същност е свързана с обществена структура, в която многобройното военно дворянство, владеещо ограничено количество земя, е зависимо от княжеска власт със свещен авторитет и верността към господаря представлява централен мотив на тяхното съществуване. Само в подобно общество, в което свободният човек не е задължен да работи, може да процъфтява рицарството с неговото неизбежно мерене на сили и препирни в игрова форма. В тази атмосфера играта се превръща в нещо сериозно, фантазиите и нечуваният героизъм стават истини; основни ценности стават гербовете и знамената, създават се рицарски ордени, води се борба за ранг и за преимущество над останалите. Този голям агонален комплекс от идеи, нрави и институции е изразен най-ясно в Япония, мюсюлманските държави и Западна Европа през средновековието. В Страната на изгряващото слънце същността и фундаменталният характер на всичко това се проявява по-ярко, отколкото при християнското рицарство. Самураят е имал схващането, че сериозните занимания са за обикновените хора, а за смелите е играта. За него най-важно е запазването на благородно самообладание при опасност от смърт. Словесните двубои, за които споменахме по-горе, също могат да се издигнат до рицарски постъпки, в които участниците показват владеенето на героичната форма. Към този феодален героизъм спада и презрението на благородника към всичко материално. Японският благородник проявява добро възпитание, ако не знае стойността на монетите. Японският принц Кеншин воювал срещу друг принц Шинген, живеещ в планините, Кеншин научава, че трети принц, който не е в открита война с Шинген, е лишил последния от възможността да се сдобие със сол. Вследствие на това Кеншин заповядал на своите поданици да пратят сол в изобилие на врага. Солта е придружена от послание, в което Кеншин изразява своето презрение към този вид икономическа война: „Аз не се сражавам със сол, а с меч.“187 Това е вярност към правилата на играта.