Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— И с Абърнати ли е така?
— Така е. Той е избрал тази служба.
— Ами ти?
Настъпи дълго мълчание.
— Да, ваше величество, същото важи и за мен.
Бен се облегна назад. Помълча за миг, без да отмества очи от Куестър, скръстил ръце на гърдите си. Той мълчаливо се съсредоточи да долови какво мисли другият, заслушан и в собствените си мисли.
После неохотно се усмихна.
— Реших да остана в Ландовър като негов крал. Куестър Тюс отвърна на усмивката му.
— Разбирам — той изглеждаше искрено зарадван. — Така си и знаех.
— Наистина ли? — засмя се Бен. — Значи си бил по-сигурен от мен самия. Аз едва сега взех това решение.
— Позволете ми да запитам, Бен Холидей — какво ви накара да го вземете?
Усмивката изчезна от лицето на Бен. Той се подвоуми, спомнил си в миг малцината, които бяха дошли в Престолнината, за да присъстват на неговата коронация. Те не се различаваха всъщност толкова много от клиентите, чиито интереси се бе клел да защитава, а и той също не се различаваше от юриста, положил такава клетва. Може би в края на краищата им дължеше нещо.
Нищо подобно не каза на Куестър. Само сви рамене.
— Просто прецених всички плюсове и минуси. Ако остана, това ще ми струва един милион долара — при условие, разбира се, че успея да оцелея. Ако си тръгна, това ще ми струва моето самоуважение. Приятно ми е да мисля, че моето самоуважение струва един милион долара.
Магьосникът кимна.
— Може би е така.
— Освен това не обичам да зарязвам нещо по средата. Неприятно ми е да мисля, че Мийкс е избрал мен именно защото се е надявал на това. Иска ми се да излъжа неговите очаквания. В моето родно място, Куестър, има поговорка: „Пито — платено“. Колкото по-дълго остана, толкова по-голям шанс имам да се разплатя. Рискът си струва.
— Рискът е наистина сериозен.
— Зная това. Сигурно на мое място никой не би си и помислил да го поеме.
Куестър се замисли за миг.
— Вероятно е така. Но никой не е на ваше място, ваше величество.
Бен въздъхна.
— Е, във всеки случай, проблемът е решен. Оставам тук и това е — той бавно се изправи. — А сега трябва да насоча цялото си внимание, за да се справя с проблемите на Ландовър, преди те да ми се срутят на главата.
Куестър кимна.
— А първият от тези проблеми е, че кралските поданици отказват да ме признаят за крал, а себе си — за поданици. Те трябва да бъдат накарани да се покорят на короната.
Другият кимна още веднъж.
— А как ще сторите това?
— Още не зная. Но зная едно. Никои няма да дойде тук, за да ми засвидетелства вярност. Коронацията щеше да ги накара да дойдат, ако имаха желание. Щом отказват да дойдат тук, ние ще трябва да отидем при тях — където и да се намират.
Куестър се намръщи.
— Скептичен съм към подобен план, ваше величество. Той може да се окаже опасен.
Бен сви рамене.
— Може би, но нямаме много голям избор — той се изправи. — Ще ми подскажеш ли откъде да започнем?
Магьосникът въздъхна и се изправи заедно с него.
— Предлагам, ваше величество, да започнем от самото начало.
ЛОРДОВЕТЕ ОТ ЗЕЛЕНОРЕЧИЕТО
Навремето мнозина бяха служили на краля на Ландовър — родове, които поколения наред се бяха сражавали в армиите на негово величество и защитавали трона. Редица измежду тях сочеха с гордост почетните си отличия за дълга и предана служба. Но никой не бе служил толкова добре и толкова дълго, както лордовете от Зеленоречието и тъкмо при тях посъветваха Бен да отиде първо.
— Лордовете могат да проследят родословното си дърво хиляда години назад — някои още от времето, когато е възникнал Ландовър — обясни Куестър Тюс. — И винаги са били на страната на краля. Били са гръбнакът на армията му, основното ядро на неговите съветници и придворни. Някои от тях сами са били крале на Ландовър — макар и не през последните няколкостотин години. Винаги първи са предлагали услугите си. Когато умря старият крал, те бяха последните, които се отдръпнаха. Ако изобщо получите признание, ваше величество, то ще бъде от тях.
Бен прие предложението — макар че това не беше толкова предложение, колкото предупреждение, помисли си той — и сутринта на следния ден пое от Сребърния дворец към именията на бароните. Куестър Тюс, Абърнати и двата коболда отново тръгнаха с него. Бен, магьосникът и писарят яздеха коне, защото пътуването до Зеленоречието бе дълго. Коболдите също биха могли да вземат коне, но поначало коболдите рядко използваха коне, защото бяха по-бързи и силни в сравнение и с най-расовия кон, така че почти винаги вървяха пеша. Освен това конете бяха необичайно плашливи, когато ги яздеха коболди. За Бен не беше трудно да разбере това. Същество, което е в състояние да убие един див вълк, пещерна хиена и тресавищен звяр, лесно можеше да подплаши всеки.