Маската на смъртта [bg]

Осма глава

— Навремето учителката ми по физкултура беше като нея — сподели Трой, когато Джанет излезе. — Възлести колене, без цици, със свирка на врата. Гади ми се от такива. Всички лекета стигат дотам. Не съм ли прав? — Питаше полицая, който водеше бележки.

Младият мъж погледна Барнаби, който, навел глава, продължаваше да пише усърдно, и реши да играе на сигурно.

— Никога не съм мислил по въпроса, сержант.

— Ще задържим ли Гамлин, сър? — попита Трой.

— Предпочитам да чуя и останалите. За да видим каква картинка ще се получи. — Изпрати полицая да доведе Кристофър Уейнрайт.

— Едва ли е свикнал да чака.

— Е, ще внесем малко разнообразие в живота му.

Трой се възхити от тази мисъл. Познаваше офицери (някои дори с доста по-висок ранг от Барнаби), които не биха оставили Гамлин на свобода нито секунда повече. Когато стана главен инспектор, ще бъда като шефа, закле се Трой. Никой няма да ми се подиграва. Хич няма да ме е грижа кой кой е. Но на Трой не му хрумна, че шефът действа от позицията на психологическата слабост, а не на силата.

Кристофър Уейнрайт изглеждаше на двайсет и няколко, по-скоро към трийсет. Бледият тен на лицето му контрастираше с гарвановочерната коса. Носеше тесни джинси и фланелка с къси ръкави с емблема на малко зелено крокодилче. Дори и да беше съкрушен, не го показваше по никакъв начин. Въпреки че младият мъж гледаше двамата полицаи доста открито, Барнаби се озадачи от овладяната му предпазливост. От какво ли се притеснява това момче? Той е един от двамата в стаята, който не би могъл да отправи фаталния удар. Дали не се тревожи заради някого другиго? За плачещото момиче, което утешаваше в прегръдките си? Барнаби го попита дали е видял нещо от своята неповторима гледна точка. Кристофър поклати глава.

— През по-голямата част от времето наблюдавах Мей. А последните две минути държах ръката й. Така или иначе се намираме на около три метра от останалите. А и нямаше достатъчно светлина.

Когато го помолиха да направи скица, той предупреди:

— Няма да е много точна. Почти не си спомням кой къде беше. При подобно убийство човек не мисли за тези неща.

— Имате ли някаква представа защо убиха Крейги?

— Никаква. Беше толкова хрисим. По природа добър, за разлика от някои тук, които говорят за любов, но на практика вършат противното.

— Не споделяте ли основните виждания на комуната?

— Някои да, други не. Навярно ще ме вземете за любопитко. Миналата година бях на почивка в Тайланд и духът на хората ми направи изключително впечатление. Също и храмовете, и монасите. Когато се върнах, започнах да чета будистка литература и прелиствайки „Вижън“, попаднах на съобщение за тридневен курс за медитация върху Диамантената сутра. Записах се и шест седмици по-късно все още съм тук.