Дявол под прикритие

— О, да. Това, което направи нощта толкова блажена, беше как говорихме с часове, само двамата. Тази лекота… като плаване в солена вода. — Погледът му стана леко отнесен, когато продължи: — Бяхме в свой собствен свят. Никога досега не съм изпитвал това с друга, но знаех, че мога да ти кажа неща, които не съм казвал на никого. И когато заспахме заедно… това беше част от разговора, само че без думи.

Мерит остана безмълвна.

Той трябваше да спре да казва прекрасни, мили неща с този акцент, изправен там със златната си коса, падаща върху очите му… как се очакваше една жена да мисли правилно?

Тя отиде при него, придърпа главата му надолу към своята и го накара да млъкне, притискайки устните му със своите. Само като необходима мярка, за да го спре да говори. Не защото го искаше. Не защото на копринената, вкусна топлина на устата му не беше възможно да се устои.

Ръцете на Киър я обгърнаха инстинктивно, устните му запечатаха нейните. Изследваше я със страстен глад, галеше и дразнеше, събуждайки дълбоки спазми на наслада. Едната му ръка се плъзна ниско по гръбнака й, притискайки я плътно и здраво. Тялото му беше толкова твърдо, побутваше я агресивно и тя се нагорещи цялата при спомена за това как я изпълваше.

Ужасена от това, че се е навлажнила и интимните й местенца пулсират, Мерит се измъкна от прегръдката му. Киър я освободи със задъхан смях.

— Внимателно, момиче. Един заблуден удар от лакътя ти щеше да ме изпрати на пода.

Тя отиде до прозореца и допря горещата си страна към студеното стъкло.

— Това е лудост — каза тя. — Ето как се съсипват животи. Хората са хванати от удоволствията на момента и не спират, за да помислят за последствията. Има толкова много причини, поради които да не сме заедно и само една, поради която трябва; и тя дори не е добра.

— Тя е единствената причина, която има значение.

— Знаеш, че това не е вярно, иначе нямаше да се стараеш толкова много да се пазиш да не се привържеш към мен.

— Това не е привързаност — възрази рязко той. — Ти си в кръвта ми. — Той се приближи до прозореца и опря рамо в рамката. Слабата есенна светлина позлати чистите силни ъгли на лицето му, докато той продължаваше: — Не бих тръгнал днес с онзи влак, Мерит. Щях да се върна, дори да не си спомнях онази нощ. Нямаше и минута, след като каретата потегли, и бях готов да изляза от кожата си. Чувствах, че е погрешно да те оставям. Неестествено. Тялото ми не можеше да понесе да е на толкова голямо разстояние от твоето.

Мерит се насили да се извърне от него и отиде към умивалника. Тя непохватно изля студена вода върху една ленена кърпа.

— Винаги съм се гордяла със здравия си разум. Винаги съм имала категорично мнение за брака и чаках години, докато намеря мъж, който притежава повечето от качествата в моя списък.

— Имала си списък? Като за пазаруване? — От тона му беше ясно, че намира идеята за забавна.

— Организирах мислите си — каза Мерит, притискайки компреса към възпалените си и подути очи. — Човек не организира вечерно парти, без първо да измисли меню, нали?

Киър се приближи до нея отзад, ръцете му минаха от двете й страни, за да се подпрат на умивалника.

— Никога не съм бил на вечерно парти. — Той се наведе и целуна тила й и тя усети усмивката му върху кожата си. — Колко добре отговарям на твоя списък? — попита той и дъхът му разбърка къдриците й. — Обзалагам се, че никак.

Мерит остави компреса и се обърна, облягайки гръб в умивалника.

— Признавам, дестилаторът на уиски от далечен шотландски остров не беше това, което имах предвид.

Той се ухили.

— Но не можеше да направиш нищо срещу това.

— Не — призна тя. — Ти си перфектен такъв, какъвто си. Не бих искала да те променям.

— Животът променя всички — изтъкна той. — Нямам доказателства за противното. Никой от нас не знае какво ни чака.

Това й напомни за тема, която трябваше да бъде повдигната. Тя скръсти ръце пред гърдите си, обхваната от внезапен студ.

— Киър, цялата ти памет ли се върна, или само част от нея?

— Връща се на парчета, като пъзел. Защо?

— В деня, в който ти показах апартамента в склада говорихме защо не съм имала деца с Джошуа. Помниш ли какво ти казах?

Киър поклати глава.

— Безплодна съм — произнесе тя равно и пръстите й се свиха. — Точно преди да умре съпругът ми, отидох при един лондонски специалист, за да разбера защо не успявам да забременея. — Тя замълча, припомняйки си термина, който лекарят беше използвал… миома на матката… но в момента не беше необходимо да влиза в такива подробности. — След прегледа той каза, че имам гинекологично заболяване… то не застрашавало здравето ми… но на практика не мога да имам бебе. Ако съм искала да стана майка, трябвало да опитам много по-рано и тогава можело да имам шанс. Но по времето, когато най-сетне се омъжих, беше вече твърде късно.