Магическо кралство за продан. Продадено

— Ще се опитам да ви кажа, ваше величество, макар че някои неща може да ми убягнат от паметта. Вече знаете основното. Имаше армия, която служеше на краля на Ландовър, но вече я няма. Имаше придворен персонал, от който останахме само Абърнати, Парснип, Буниън и аз. Имаше хазна, която е изпразнена. Имаше система за събиране на данъци и ежегодни дарения, която не функционира вече. Имаше програми за обществена дейност, социални реформи и опазване на земята; няма ги вече. Съществуваха закони, които се спазваха; сега ги пренебрегват или ги прилагат избирателно. Съществуваха съглашения, споразумения и договори за взаимно разбирателство между хората в страната; повечето от тях вече ги няма или биват открито нарушавани.

— Да спрем дотук — Бен потърка замислено брадичката си. — Кои от поданиците на краля са запазили съюза помежду си?

— Никой не е в съюз с никого, доколкото зная. Хората, получовеците и вълшебниците не се доверяват вече едни на други.

Бен се навъси.

— И ако правилно се досещам, никой не се интересува особено от краля. Не, не искам да ми отговаряш. И сам мога да си отговоря — той замълча. — Има ли между тях някой достатъчно силен, за да се опълчи срещу Марк?

Магьосникът се подвоуми.

— Може би Нощната сянка. Нейната магия е много могъща. Но и тя трудно може да бъде заставена да излезе на открита борба с Марк. Само Паладин притежаваше достатъчно сила, за да унищожи демона.

— Ами ако всички се съюзят?

Този път Куестър Тюс се двоуми по-дълго.

— Да, тогава Марк и неговите демони в могат успешно да бъдат отблъснати.

— Някой трябва да ги обедини преди това.

— Да, някой трябва да ги обедини.

— И кралят на Ландовър може да бъде този някой.

— Би могъл.

— Но в този момент кралят на Ландовър не е в състояние дори да привлече публика за собствената си коронация, така ли е?

Куестър нищо не каза. Бен и магьосникът се кръстосаха погледи през масата.

— Куестър, какъв е този тресавищен звяр? — попита накрая Бен.

Другият се навъси.

— Тресавищен звяр ли, ваше величество? — Бен кимна. — Това е разновидност на дивата хиена, покрит е целият с шипове, месояден, прави си хралупите край блатата и парализира жертвите си с език.

— Ходи ли на лов рано сутрин?

— Да.

— А напада ли хора?

— Понякога. Ваше величество, какво…?

— А Буниън би ли могъл да победи някой от тези тресавищни зверове?

Куестър зяпна пред думите на Бен. Прилепското му лице цялото се сбръчка.

— Един коболд може да победи всичко живо. Те са страхотни борци.

— А защо Буниън и Парснип продължават да стоят тук, в Сребърния дворец, когато всички придворни са го напуснали?

Прилепското лице се сбърчи така, че заприлича на възел.

— Тук са, защото са дали обет за вярност към краля и короната. Коболдите не се отнасят безотговорно към своите обети. Когато веднъж дадат обет, те никога не го нарушават. Докато има крал на Ландовър, Буниън и Парснип ще останат тук.