Маската на смъртта [bg]

На вратата се почука и трийсетинагодишната полицайка пъхна глава в стаята.

— Какво има?

— Навън е някаква госпожица Макендрик, сър. Разполагала със спешна информация за инцидента на втория етаж.

Преди полицайката да завърши изречението, Джанет нахлу в стаята. Спря и нервно примигна. Кокалестетите й рамене се снижиха, сякаш се готвеше да се отприщи. Думите й ги засипаха.

— Съжалявам, но не мога да чакам да ме извикате. Съжалявам, просто видях нещо. Сигурна съм, че е важно и вие бихте искали да го знаете, преди да си губите времето с другите. Съжалявам…

Всичко в нея излъчваше разкаяние. Сякаш търсеше опрощение за височината си, за неугледните си дрехи, за изкривеното си тяло, за това, че съществува. И все пак нахлу в стаята без разрешение. Представи се и заговори от позицията на авторитет. Сигурно й е струвало усилия.

Барнаби я покани да седне. Тя седна и веднага започна:

— Знам кой го направи. Носил е ръкавица, нали? Ръкавица за миене на съдове?

— Какво ви кара да си мислите, че е така?

— Зад завесите, нали? — Тя млъкна и Барнаби се обади:

— Продължавайте…

Забеляза, че в интелигентните й раздалечени очи и потръпващите от нервност страни няма скръб.

— Извади го от джоба си. Аз го наблюдавах. Огледа се из стаята, сякаш изчакваше, докато остане извън полезрението на другите. Погледнах настрани и се престорих, че говоря с някого. Но го видях.

— Кого видяхте, госпожице Макендрик?

— Ами, Гай Гамлин, разбира се. — Тя всячески се опитваше да говори с равен тон, но в гласа й се долови триумф, който не бе в състояние да прикрие.

Разбира се? Това е личен въпрос, помисли си Барнаби и се зачуди защо. Вероятно, подобно на сержанта, тя просто е от хората, обзети от завист в присъствието на някой много богат. Но главният инспектор не мислеше така. Той я попита за мнението й относно господин Гамлин.

— Моето мнение? — Тя почервеня неприятно. — Нямам мнение. Запознах се с него едва днес.

— Вечеряли сте заедно.

— Не заедно. Бяхме девет човека.

Барнаби кимна окуражително. Никой не наруши тишината, но изражението на загриженост и интерес не го напусна. Само грубиянин не би го отчел.

— Ако наистина се интересувате от мнението ми, смятам Гамлин за доста противен. Зает само със себе си, като всички мъже. Командваше ни и ни унижаваше. Надсмиваше се над идеалите ни и над усилията ни да живеем както искаме. Разбира се, някои хора лесно се впечатляват от властта. И от парите.

— Вероятно повечето хора са такива.

— Повечето глупаци.

Барнаби поиска и тя да направи скица и й предложи хартия и молив, но Джанет възрази: