Дявол под прикритие

— Ето — произнесе тя гласно. — Всичко свърши. Сега трябва да намеря нещо за правене. — Може би трябваше да поработи над списъка си с чудесата на света. Би добавила Великата китайска стена към маршрута. За нейно неудоволствие ново ридание стегна гърлото й и по бузата й се търкулна една сълза. Пряспата мъка беше изчезнала, колкото да се разрази отново.

Мили Боже, трябваше да спре това.

Тя се изправи и отиде до скрина за чиста кърпичка, но спря, когато чу суматоха някъде от вътрешността на къщата. Да не би някой да беше пострадал? Караница ли имаше? Чу се тряскане на врата, която се отваря… тропащи крака по стълбите… дрезгав глас, сякаш някой вика нейното име.

Тя се завъртя уплашено, когато някой нахлу в стаята без да почука.

Беше Киър, огромен и разрошен, дишаше силно като ковашки мях, сякаш спасяваше живота си. Той се закова на място, неподвижният му поглед накара всяко косъмче по тялото й да настръхне.

— Какво се е случило? — попита Мерит объркана. — Защо си тук? Ти… ще изпуснеш влака.

— Мери.

Тръпка на удивление се плъзна по гръбнака й. Тя не можеше да издаде звук, само гледаше с широко отворени очи как той се приближава към нея.

Като дишаше накъсано, Киър протегна ръка към нея и притисна нещо в дланта й.

Погледът й падна върху трепкащото парче хартия и тя видя напечатаните им имена.

Усети листчето грапаво под нервните си пръсти. Надникна в очите му, светли и блестящи като звезди-близнаци. О, Боже… той си беше спомнил.

— Киър… — започна тя, като се опитваше да звучи спокойно, — това сега няма значение. Всичко е наред. Онази нощ беше отклонение и за двама ни, прекрасна, но… Не е нужно да правиш от мухата слон. — Тя замълча, помисли си, че може да не е казала нещата правилно. — Киър…

Но думите бяха изтрити, когато той я придърпа към себе си, а устата му се впи в нейната.

Някъде отвъд тази стая животът прелиташе като пейзаж зад прозорците на железопътен вагон, размазвайки се в неясно акварелно петно. Но тук, в обхвата на ръцете му, времето беше спряло. Тиктакащите минути подпалиха огън и изчезнаха в дим. Остана само настойчивата му прегръдка, грубите, жизненоважни целувки, неговата сила, която я обгръщаше отвсякъде. Никога не бе очаквала да почувства това отново.

Ръцете й се скитаха по врата му, пръстите й се провираха през плътните кичури на тила му. Твърдите, чисто изсечени контури на лицето му се триеха в нейните — усещане, различно от грапавото гъделичкане на брадата му. Но устата беше същата — пълна и еротична, гореща. Той я изпиваше бавно, търсеше с език, облизваше дълбоко всяка целувка. Безумни трепети на удоволствие я пронизаха, отслабвайки коленете й, докато не се наложи да се облегне на него, за да остане изправена. Когато главата й се отметна назад, една забравена сълза се търкулна от външното ъгълче на окото й до линията на косата. Устните му последваха солената сълза, попивайки вкуса.

Киър обхвана бузата й в ръка и накъсаният му шепот нахлу горещ върху устните й.

— Мери, любов… Весела любов… блясък на сърцето ми, наслада на душата ми, капка от най-ценната ми кръв… трябваше да ми кажеш.

Мерит чу своя слаб отговор сякаш отдалече.

— Мислех… че в някаква част на ума си… може би си искал да забравиш.

— Не. — Киър я притисна силно към себе си, зарови нос в косата й и разроши защипаните с фуркети спирали. — Никога, любов. Паметта ми се беше изплъзнала за момент, това е всичко. — Ръката му бавно се движеше нагоре-надолу по гърба й. — Адски съжалявам за начина, по който се опитвах да те държа на разстояние. Не знаех, че ти вече си в сърцето ми. — Той направи пауза, преди да добави подигравателно: — Имай предвид, че трябваше да скоча от прозорец на третия етаж, без малко да се пребия, добре че коравата ми глава пое падането. — Хвана едната й ръка и я притисна към сърцето си. — Но ти все още беше тук. Името ти е издълбано толкова дълбоко, че един милион години не могат да го изтрият.

Напълно победена, Мерит зарови глава на гърдите му.

— Това е невъзможно — каза тя отчаяно. — Не трябваше да се връщаш. Ние нямаме бъдеще. Аз няма да бъда щастлива в живота ти и ти няма да бъдеш щастлив в моя.

Въпреки че думите бяха заглушени в ризата му, Киър успя да ги чуе. Той попита меко.

— Можеш ли да бъдеш щастлива без мен?

Мерит преглътна с усилие.

— Не — призна тя отчаяно. — Обречени сме — поотделно или заедно.