Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Договарянето на мястото и времето на бойните действия е кардинална точка в представата за войната като честно състезание и същевременно като съдебно решение. Определянето на бойното поле, ограждането на арена за борба се смятат за идентични с Thingplatz при германите, чиито описания срещаме в старонорвежки източници. Бойното поле се огражда с дървени колчета и лешникови клони. Тази представа продължава да съществува в английския израз «а pitched battle», който означава добре организирано сражение от гледна точка на военното изкуство. Доколко едно такова ограждане е било осъществявано на практика по време на сериозна война, е трудно да се каже. Това ограждане по своята същност е било свещен ритуал и като такъв винаги е могъл да бъде обозначен чисто символично — чрез поставяне на един или друг знак, който да замества реалното ограждане. Церемониалното предлагане на място и време за бойни действия можем да срещнем в многобройни примери от средновековната история. От тези примери също ясно личи, че това е само формално, понеже по оправило предложението се отхвърля или не се спазва. Карл Анжуйски уведомява Вилхелм Холандски, римския крал, че182:
(самият той и неговите хора // близо до Асше // ще чакат три дена на бойното поле — б.пр.).
През 1332 г. херцог Ян фон Брабант чрез пратеник, който е носел меч в ръка, предлага на бохемския крал Ян да се срещнат на определено бойно поле в сряда — с молба за отговор, който да съдържа съгласие или евентуално друго предложение. Кралят обаче, който впрочем е бил точният модел на превъзнасяната по онова време рицарска мода, оставя херцога да го чака един цял ден под дъжда. Преди битката при Креси в 1336 г. при размяна на писма кралят на Франция предлага на английския крал да направи избор между две бойни места и четири дати, ако не желае да направи друго предложение.183 Крал Едуард отговорил от своя страна, че не може да премине Сена, но че вече чака врага три дена напразно. В Испания, при Нахера, Хенри Трастамарски напуска много изгодната си позиция, за да може на всяка цена да срази врага на открито поле, но претърпява поражение.
Сакралната форма на гореописаните случаи спада към една форма на любезност, една игра на рицарска чест, без всъщност по този начин да губи много от първоначалния си главно игрови характер. Надделяващата необходимост да се победи в сражението намалява действието на един обичай, който се е появил в по-ранни културни периоди и е имал своето значение в тези периоди.184
Подобно на договарянето относно времето и мястото на битката е било определянето на реда, в който ще провеждат своите действия двете армии, както и изискването победителят да остане на бойното поле три дена. Първото, а именно правото да започнеш пръв сражението, понякога се е уточнявало с документ, понякога е било задължение на определени родове или местности, но често е представлявало предмет на сериозен спор и в някои случаи с фатални последствия. По време на прочутата битка при Никополис през 1396 г. прехвалената рицарска армия, която извършвала кръстоносен поход, придружена с много хвалебствия и шум, е била разбита от турците. Тази загуба се дължи най-вече на подобни излишни спорове за първенство. Ще оставим настрана въпроса, дали тридневното привилегировано пребиваване на победителите на бойното поле има пряка връзка със «sessio triduana» от правната област. Ясно е само, че всичките тези обичаи с ритуален и церемониален характер, получени от различни и далечни един от друг източници, показват убедително произхода на войната от примитивно-агоналната сфера, в която са били още неразделни понятията право и хвърляне на жребий, игра и сражение.“185
182
Stok, III vs. 1387.
183
Вж. Erben 1, c, p. 93 sq. и моята книга „Herfsttij der Middeleeuwen“, p. 141 (Събрани съчинения, III, c. 121).
184
Според японската агенция по печат „Домеи“ японският главнокомандващ, след като превзел Кантон, изпратил на Чан Кай Ши покана за решителна битка на Южнокитайската равнина, за да му даде възможност да си спаси военната част и да се подложи на решението на меча (Новият ротердамски вестник, 13 декември 1938 г.).
185
За Китай вж. Granet, 1. с, p. 334.