Маската на смъртта [bg]

— В живота на духа няма такова нещо като килия — обади се Кен.

В същия този миг Барнаби показа двете торбички. Кен напрегнато разгледа торбичката с ножа, мърморейки нещо под носа си. „Вибрациите са все още тук… едва доловими, но пълноценни…“.

— Той може доста да ви помогне, инспекторе — каза Хедър. — Опитайте се да мислите за него като за ваша космическа музикална совалка.

Що за псевдоартисти, помисли си Трой. Направо от улицата. После попита под каква форма да очаква помощта.

— Съпругът ми е чувствителен.

— Към какво?

— Това е термин за душата, която е в хармония не само с безмерните дълбини на собственото си същество, но и с всички вибриращи течения в скритата вселена.

— Така ли?

— Страничният ефект от това — вметна Кен тъжно и някак свенливо вдигна рамене — е, че бях избран да служа като проводник на Хиларион. Един от най-великите умове, които светът познава. Той има много превъплъщения. Сигурно го познавате като Самюел Божия пророк. Или Мерлин. А може като Франсис Бейкън. Син на Елизабет Първа и Робърт Дъдли.

— Бих искал… — Барнаби решително се опита да овладее вълната от обзелото ги театралничене.

— … истинският автор на така наречените Шекспирови пиеси.

— Бих искал… — Той умееше да извади най-опасния си поглед, когато обстоятелствата го изискват, и сега ги погледна точно с него. Те седяха с изправени гърбове. — … да ви попитам дали някой от вас има представа защо е извършено убийството.

— Не е точно така.

— Да предположим — Трой се облегна напред и заговори високо в лицата им, — че е било убийство.

— Невъзможно. Всички го обичаха.

— Очевидно поне един не го е обичал, госпожо Бийвър — апострофира я Барнаби. — Не е било достатъчно светло, но все пак някой от вас двамата забеляза ли някакво внезапно движение по време на регресията? — Погледна към рисунките. — Някой седеше ли на стъпалата например?

— Ами, разбира се, всички станахме заради Мей. И се втурнахме към нея.

— Едновременно ли?

— Бих казал, да. Нали, Хедър?

Хедър кимна. Барнаби подозираше, че му предстои да изслуша все еднакви мнения. Затъмнена стая. Хората се концентрират във фигурата, заела хоризонтално положение. Всички гледат в една посока, докато една умела ръка действа в противоположната. Често срещан номер. Въпреки това, е бил дързък удар. Защо е избрал такъв опасен момент? На този етап нямаше отговор на въпроса, затова той промени тактиката и се опита да събере повече информация за обстоятелствата и подробностите.

— Колко човека живеят тук?

— Десет постоянни обитатели, но разполагаме с възможности да подслоним още доста. Понякога по време на семинари броят ни стига четирийсет-петдесет души.

— Не е лесно — изкоментира Трой — да живеете толкова близо един до друг. Сигурно се карате. — Две дяволити усмивки и кимване с глава. — Сблъсък на личности? Кавги за пари?