Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Изглежда, почти навсякъде в литературата, където се описва и оценява благородната и рицарска война, в същото време винаги тя се и критикува, като се изтъкват други тактически или стратегически предимства. В това отношение ясно се виждат сходствата между китайските исторически данни и западноевропейските средновековни материали. Гране описва начина на водене на война в Китай през феодалния период така176: за победа може да става дума само ако по време на сражението пълководецът успее да защити честта си. Това се случва само при положение че той не използва своето предимство, а проявява сдържаност. Двама благородници — Цин и Ц’ин, разполагат своите армии в боева готовност една срещу друга, без да се бият. През нощта Ц’ин праща човек при Цин да го предупреди да бъде готов: „От двете страни има достатъчно войници! Каня Ви утре сутринта да се срещнем!“ Но хората на Цин забелязват, че пратеникът не го гледа право в очите и гласът му не звучи уверено. Ц’ин вече е загубил битката. „Войниците на Ц’ин се страхуват от нас. Те ще побегнат! Нека веднага нападнем врага откъм реката! Ние ще ги победим със сигурност.“ Армията на Цин остава на същото място, а противниковата армия може спокойно да тръгне в настъпление на сутринта. Честта му пречи да последва подобен съвет. Та нали: „Да не вдигнеш ранени или умрели, е безчовечно! Да не дочакаш уречения час, да поставяш противника в безизходица, е недостойно…“177
Победителят скромно се отказва да прави трофейно шествие на бойното поле, обяснявайки това така: „Такова шествие се е правило, когато старите, блестящи от добродетели крале са побеждавали божествени врагове и чрез тези шествия са показвали злодеите; «а тук няма виновници, само васали, които са показвали своята вярност до гроб. За какво тогава да се прави трофейно шествие.»
При строежа на военен лагер строго се спазва точно определено географско разположение на лагера. Устройството на такъв лагер е било предварително установено и е представлявало копие на княжеската столица. Подобни изисквания ясно показват, че всичко това принадлежи към сакралната област.178 Неразгледан остава въпросът, дали могат да се посочат свещени източници, определящи структурата на римските военни лагери, както смятат Ф. Мюлер и др. Но е сигурно, че богато построените и пищно украсените военни лагери на късното средновековие, подобни на лагера на Карл Смели при Несау от 1475 г. ясно доказват тясната връзка между турнирите и военните действия.
Един обичай, който произтича от схващането за войната като благородна игра на чест, е размяната на любезности с врага. Този обичай се среща даже при съвременните войни, в които човекът почти не се зачита. Често се срещат някои сатирични моменти, подчертаващи още повече игровия характер на обичая. По време на китайските феодални войни на противника се е изпращала стомна с вино, която се е пиела тържествено в памет на някои мирни ритуали, изразяващи уважение.179 Разменяли са си различни почести, оръжие под формата на подаръци. Пример за това са размените между Главк и Диомед. По време на обсадата на Бреда от Фредерик Хендрик през 1637 г. главнокомандващият на града заповядал да се върне заграбената четириконна каляска на собственика й граф Фон Насау заедно с 900 гулдена за неговите войници. Противниците си дават обидни и подигравателни съвети. По време на сражение между Цин и Чау войн на единия с дразнещо търпение показва на противников войн как трябва да се измъкне военна кола от калта. Противниковият войн тогава му отвръща: «Ние за съжаление не сме свикнали да отстъпваме, както правят вашите хора.»180 Около 1400 г. графът на Вирнебург предизвиква града Ахен на сражение в определен ден и на определено място, като добавя да доведат със себе си интенданта фон Гулик, който бил причината за скарването.181
176
Civilisation, p. 320–324.
177
Същият стремеж да се използва предимство се среща и в борбата между Спанг и Ч’он.
178
L. c., p. 311.
179
Granet, I. c., p. 314.
180
Granet, I c., p. 316.
181
W. Erben, Kriegsgeschichte des Mittelalters, 16. Beiheft zur Histor. Zeitschrift, Munchen 1929, p. 95.