Маската на смъртта [bg]

— Тук всички сме равни, инспектор Барнаби, въпреки че, както в повечето общества, има естествена йерархия.

Барнаби кимна и си помисли колко рядко хората, които го твърдят, поставят себе си на най-ниското стъпало на пирамидата.

— Тук аз съм най-отдавна. Можете да ме наричате Касиер. Правя всички поръчки от соята до сламата на Калипсо. И банковите операции. Имам пълномощно да подписвам чекове. — Тя продължи да изброява останалите членове на организацията: кога са пристигнали и колко време са останали.

— А момчето? — Барнаби кимна към вратата. Хлипанията бяха заглъхнали напълно.

— Тим ли? О, намерихме го. — Тя се смути. — Не знам как точно. Арно така и не ми обясни. Доста се разстрои, когато го попитах втори път. Един ден той и Учителя просто доведоха Тим у дома. Как ще понесе това, бедното момче. Учителят беше неговият живот, цялото му съществуване. Страхувам се за него, наистина се страхувам. — Тя се изправи. — Ако това е всичко, мога ли да си вървя? Бих искала да видя…

— Още един въпрос — прекъсна я Барнаби. — Някой преобличал ли се е след регресията?

Тя отрече и я пуснаха да излезе. Тогава тримата мъже си размениха слисани погледи. Барнаби каза:

— Сламата на Калипсо?

— Сигурно всички са вегетарианци, сър — обади се младият полицай.

— Ти разбра ли всичко, слънчице? — попита Трой.

— Не, разбира се, сержант — отвърна полицаят и се изчерви. Имаше абсурдно тънки мустаци, наподобяващи патешки пера. — Просто необходимите подробности.

— Имали са достатъчно време да се договорят за случилото се, преди да пристигне патрулната кола, шефе. Може би свръхестествената тъпотия е официалната им версия.

— Съмнявам се. Не е възможно всички да са толкова чалнати като тая.

На вратата се почука и влезе жената с дългата сива коса, последвана от мъжа с мустаците тип „Хей, вива“. Бяха свалили от главите си превръзките, а по лицата им беше изписана дълбока, скръб. В погледите им прозираше острота и заинтригуваност. Тя носеше поднос с три чаши, а той чиния, понеже на подноса нямаше място за нея.

— Помислихме си, че може да пожелаете да пийнете нещо освежаващо.

— Чаша аркона.

— Чудесен заместител на кафето.

— И малко торта.

Барнаби взе една чаша и ги попита как се казват. После добави:

— Така и така сте тук, вероятно няма да имате нищо против да отговорите на няколко въпроса, свързани с убийството на господин Крейги. — Наблегна на думата „убийство“, та на всички да стане ясно къде се намират. Това беше и целта на упражнението. Те седнаха тутакси. Кен подхвана:

— Не го наричайте убийство. — После любезно добави. — Не и в смисъла, който един зидар влага в думата.