Дявол под прикритие
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: „Рейвънел“ #7
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: ЕРГОН
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Дявол под прикритие». Краткое содержание книги:
— Как мина? — попита тя.
— По-добре, отколкото очаквах — призна Киър и замълча. — Имахме малко пререкание, след като му казах, че няма да променя решението си и ще си тръгна. Но той каза, че няма да ми попречи, ако се съглася да остана в клуба му тази вечер. Каза, че там ще съм на по-сигурно.
— Ще бъдеш — увери го Мерит.
— Също така трябваше да му обещая, че ще позволя един от нощните келнери да ме придружи до Айли — каза Киър намръщен. — И да му позволя да стои наблизо, докато Итън Рансъм не каже, че вече не съм в опасност.
— Мисля, че един бодигард е отлична идея.
— Но келнерът не е бодигард… а сервитьор, нали?
— Невинаги — каза Мерит. — В Сейнт Джеймс има много опасни зони и затова келнерите в „Дженър“ — особено нощните — са обучени да се справят с всякакви ситуации. Много от тях са бивши полицаи или охранители.
Киър не изглеждаше впечатлен от информацията.
— Един Бог знае къде ще го държа — промърмори той. — Ще трябва да спи в краварника.
Мерит се изправи и приглади полите си.
— Разговорът приятно ли завърши? — попита тя с надежда. — С чичо Себастиан сега по-добре ли се разбирате?
— Не знам — призна той. — Той иска да компенсира изгубеното време. Мисля, че може би има идея да превърне необработен диамант в полиран камък.
— А ти не искаш да бъдеш полиран? — попита меко Мерит.
— Първо на първо, аз не съм диамант.
Тя се усмихна и отиде при него.
— Не съм съгласна. — Земна, но привлекателна смесица от аромати я обгърна — дим, морски въздух, нотка на мокро куче, сладкият привкус на уиски в дъха му.
— Не съм по-нисш — каза Киър, — само различен. Животът ми ме устройва… Защо да го променям? — Той мушна ръце по-дълбоко в джобовете си, намръщи се и закрачи. — Казах на Кингстън да прекрати легализацията на завещанието — промърмори той. — Ако се откажа от попечителския фонд, който никога не съм искал, Ормънд няма да има причина да иска да се отърве от мен.
— Но този фонд е твое право по рождение — възрази Мерит. — Майка ти е искала да е твой…
— Така каза и Кингстън.
— … и лорд Ормънд все пак може да опита да те убие въпреки това.
— И това каза. — Като гледаше мрачно, Кингстън наведе глава и прокара пръсти през късата коса на тила си. — Но не разбирам защо Ормънд би постъпил така, ако му оставя наследството.
Значи Кингстън още не беше казал на Киър, че веднага щом бъде законно признат за син на Корделия, той също така ще стане законният наследник на виконтството и имението Ормънд. Мерит разсъждаваше дали да му го разясни, или не. Не… това не можеше да е последното, с което да се разделят завинаги.
— Тогава той бръкна в джоба на жилетката си — продължи Киър — и извади малко катинарче, закачено на верижка за часовник.
— Тази от майка ти?
— Аха. И попита дали искам да опита да я отключи с него.
— А ти?
Киър поклати глава, изчерви се, погледът му беше смутен и виновен.
Тя осъзна, че макар да не беше виновен, Киър беше изпаднал в ситуация, в която нямаше лесен избор.
— Сигурна съм, че се притесняваш за всички неща, които катинарчето може да отключи — каза тя. — И как иначе? От деня, в който пристигна в Англия трябваше да понесеш повече сътресения и болка, отколкото всички ние. Това, от което се нуждаеш, е време за възстановяване и да обмислиш всичко. В крайна сметка ще разбереш какво трябва да направиш.
Раменете му се отпуснаха и той се обърна с лице към нея.
— Ти какво ще правиш?
Мерит успя да се усмихне.
— Не бива да се тревожиш за мен. Мисля да планирам пътуване в чужбина. Брат ми Люк ще се погрижи за всички проблеми, свързани със застраховката на склада, и да се увери, че ще ти бъдат възстановени разходите.
Киър поклати глава, за да покаже, че не се интересува от това.
Получасовият звън на палубния часовник се понесе във въздуха нежно като сапунен мехур. Мерит усети как сърцето й потъва, закотвяйки я толкова дълбоко в този момент на загуба, че изглеждаше, сякаш никога няма да може да изпита друго чувство.
— Скоро трябва да вървиш — каза тя, — ако искаш да стигнеш навреме на гарата.
— Херцогът каза, че Кълпепър ще опакова багажа ми. Единственото, което трябва да направя, е да се измия.
Тя му се усмихна невиждащо.
— Нека това да бъде нашето сбогуване. Официално те освобождавам от годежа ни. Ти беше много мил годеник. — Тя замълча и му хвърли подигравателен поглед. — Макар да мисля, че можеше да се опиташ да ме целунеш поне веднъж.
— Аз ли не знам. — Киър се усмихна леко, погледът му мина над нея, обхващайки всяка подробност. — Шотландия има дълга история на гранична война, нали. Има много начини да се атакува една крепост: стенобойни машини, обсадни кули, топове… но най-добрата стратегия е да се изчака.
Той протегна ръка към една измъкната къдрица на челото й и я погали нежно зад ухото.
— Рано или късно подвижният мост трябва да бъде спуснат. И тогава нашествениците ще влязат. — Очите му я задържаха в сребърната си топлина. — Ако ти позволя да се промъкнеш покрай стражите ми, Мерит… ще бъда изравнен със земята.
— Тогава имаме късмет, че това не се случи — успя да каже тя.
Киър взе двете й ръце и ги вдигна до устните си.
— Лейди Мерит Стърлинг… — Гласът му беше леко дрезгав. — Дължа ти живота си. И въпреки че не бива да го казвам… ти си всичко, което някога съм искал в една жена, че и повече. — Пръстите му се стегнаха за кратко, преди да тръгне. — Това „повече“ е проблемът.
— Мисля, че всички ще се съгласим, че това беше странно посещение — сухо отбеляза Фийби, докато каретата се търкаляше по пътя от имението в Херънс Пойнт. Те бяха следвани от друга карета, превозваща бавачката, кърмачката и лакея. Тя беше гушнала Еден в скута си, поклащайки резбована дървена дрънкалка пред нея. Погледът на бебето следеше играчката с възторжено внимание. — Искаше ми се майка ми да беше там — продължи Фийби. — Ти щеше да я харесаш. Всички я харесват. Но предполагам, че скоро ще започнеш да се срещаш с останалата част от семейството.
— Може никога да не искам да се срещна с тях — каза Киър.
Фийби го гледаше замислено.
— Мерит каза, че всеки в твоето положение би се чувствал объркан и трябва да те оставим ти да задаваш темпото. Но се надявам, че не очакваш да те оставим да изчезнеш в прословутата шотландска мъгла и никога повече да не те видим. Имаш нужда от сестра, а аз се справям отлично със сестринството.