Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Бен бързо го спря с жест на ръката.
— Не казвай това — той се подвоуми. — Ами другите претенденти — онези, чиито светове граничат с Ландовър? Те как реагират на всичко това?
Магьосникът само сви рамене.
— Не са достатъчно силни, за да се изправят срещу Марк и демоните на Абадон. Но един ден може да станат. Единствен Паладин обладава същата сила.
Бен се навъси.
— Не разбирам само защо Паладин просто е изчезнал след смъртта на стария крал. Ако наистина е закрилник на земята и трона, защо ще изчезва само заради смяната на владетеля? А и какво е станало с вълшебниците? Нали ти самият каза, че са създали Ландовър като преход към техния свят? Тогава защо не го закрилят?
Куестър поклати глава и не отвърна нищо. Абърнати също мълчеше. Бен безмълвно ги съзерцаваше известно време, после отново се обърна към бойните доспехи на подиума в параклиса. Бяха покрити с патина и хванали ръжда, пробити и очукани — приличаха на черупка, на корпуса на разбита кола. Ето какво бе останало от закрилника на Ландовър, от закрилника на краля. Той приближи до мястото за молитва и безмълвно се загледа в металната черупка. Ето какво бе видял сред мъглите в прохода на времето и после сред мъглите на гората, която обкръжаваше Престолнината. Дали това не беше просто част от самите мъгли? Сторило му се бе, че не е, ала вече не беше толкова сигурен. Тази земя беше земя на магията, не на точните науки. Тук сънищата и виденията можеха да се сторят на човека по-реални.
— Куестър, нали каза, че Паладин е призрак — попита накрая Бен, без да обръща поглед към другия. — Как може един призрак да ми окаже някаква помощ?
Настъпи дълга пауза.
— Той не е бил винаги призрак. И може би няма да си остане винаги такъв.
— Да не очакваш да възкръсне?
— Той е същество, създадено от магията — тихо отвърна Куестър. — Може би за него животът и смъртта нямат същото значение.
— А имаш ли някаква представа как можем да разберем това?
— Не.
— Имаш ли някакво предложение как да се опитаме да го върнем отново?
— Не.
— Така си и мислех. Всичко, на което можем да се надяваме, е той да се появи преди Марк да обяви поредното си предизвикателство и да ме превърне в последния от дългата династия на провалили се крале!
— Вие имате и друга възможност. Можете да използвате медальона. Медальонът може да ви върне във вашия свят когато пожелаете. Марк не може да ви спре. Трябва само да пожелаете и ще се озовете там.
Бен направи гримаса. Чудесно. Само да потропне с червени ботушки три пъти и да повтори: „Няма по-хубаво място от дома“, и ще се намери обратно в Канзас. Направо удивително. И ще трябва да направи това в близките двайсет и четири часа, разбира се, ако не иска да изгуби своя милион. Но независимо дали ще реши да го направи в следващите двайсет и четири часа или ще изчака Марк да излезе насреща му от черната бездна, и в двата случая ще му се наложи да бяга, оставяйки Ландовър точно така, както бе казал — като последния от дългата династия на провалили се крале.
Той скръцна със зъби. Никак не обичаше да губи. Никак не обичаше да се предава. От друга страна, никак не му се умираше.
— Как успях да се забъркам в такава каша? — промърмори си той под нос.
— Казахте ли нещо? — запита Куестър.
Извърна поглед от подиума и бойните доспехи и затърси с очи прегърбения силует на магьосника и на писаря сред издължените сенки на здрача.
— Не — въздъхна той. — Говорех нещо на себе си.
Те кимнаха, без нищо да кажат.
— Размишлявах за себе си. Те отново кимнаха.
— Просто си…
Той отчаяно тръгна да излиза. Тримата се спогледаха мълчаливо, но никой нищо не каза.
Когато излязоха от параклиса и се върнаха обратно през коридорите и залите на двореца, вече бе паднал мрак. Бездимните лампи разпръскваха светлина посред сенките. Настилките и стените излъчваха топлина.
— А какво печелиш ти от цялата тази работа? — попита Бен ненадейно Куестър.
— А? — обърна се прегърбеният силует.
— Ти получаваш ли някакъв дял от печалбата при всичките тези продажби на трона?
— Ваше величество.
— Нали каза, че си помогнал да се напише онази обява за продажбата?
Куестър се изчерви и смути.
— Не получавам никакъв дял от парите при покупките на Ландовър — отсече той.
Бен само сви рамене и погледна Абърнати. Ала писарят за първи път не направи никакъв коментар.
— Съжалявам — извини се Бен. — Просто се питах защо участваш във всичко това.
Другият нищо не каза и Бен си замълча. Обаче докато вървяха продължи да мисли по въпроса и накрая реши, че от всичките продажби Куестър най-вероятно печели изпълнението на съкровеното си желание — да има положението и титлата на придворен магьосник. Докато неговият природен брат заемал тази длъжност, Куестър се лутал в живота без посока. И ето че сега си бе намерил посоката и сигурно се чувстваше щастлив дори само от възможността да изтъкне този факт.