Маската на смъртта [bg]

Барнаби бързо съобрази, че ако ги разпитва заедно, няма да стигне доникъде. До момента беше сигурен единствено за името на мъртвия мъж. Сякаш говореше на военнопленници. Помоли да му осигурят отделна стая, а на тях предложи да влязат в канцеларията.

Приличаше на работен кабинет — кутии, пълни с канцеларски материали, пликове, папки и стара копирна машина. На стената висеше плакат за прераждането: „Ако сте подписвали чек «Уилям Шекспир», сигурно се чудите защо?“ Стаята, вътрешна, без прозорци, от полицейска гледна точка беше особено подходяща. Съчетанието от непознато лице, провеждащо разпита, и пълното отсъствие на външния свят означаваше, че си наполовина вътре.

Барнаби седна до малка кръгла маса с купчина хартия за чернова и няколко молива пред себе си. Сложи найлоновите торбички до краката си. Трой се разхождаше напред-назад. Пристигна още една патрулна кола и освободиха полицая на вратата. Сега той седеше с химикалка и бележник в ръка на стол, разположен така, че разпитваните да не го виждат. Групата ставаше неспокойна и главният инспектор се принуди да наруши обичайната процедура — тоест да разпита първо най-полезния свидетел. Започна с говорителя. Вече съжаляваше за пропиляния ден. Смяташе, че след трийсет години работа в полицията вече е попадал едва ли не на всякакъв тип, цвят, сексуална нагласа и разнообразие от политически и религиозни амбиции хора, които страната му предлагаше. Но след минути разбра колко се е заблуждавал. Жената срещу него каза и кръщелното си, и астралното си име (Пасифика) и посъветва Барнаби да пише върху жълта, а не върху бяла хартия, за да изглади смущението и да хармонизира меланхолията. Барнаби си драскаше нещо, но като чу това, престана и остави химикалката.

Когато я попитаха за смъртта в солариума, тя обясни, че екипът не бил подходящ. Учителят бил магнетично видоизменен и сега е небесна следа в междупланетното пространство; господар на всички елохими и частичка от огромното поле на космическото съзнание.

— Така да бъде, госпожице Кътл… — (О, Трой, доста духовита фраза.) — Опитвам се да разбера кой носи отговорността, че го е изпратил там.

— Не, не. Не беше така. — Тя му се усмихна мило и някак покровителствено. Барнаби очакваше всеки момент да го посъветват да не се тревожи за главата си.