Дявол под прикритие

Когато Киър срещна Кингстън в задната част на къщата, той беше радостен да открие семейното куче Аякс, което щеше да се присъедини към тях на екскурзията. Палавият черно-кафяв ретрийвър помогна за облекчаване на напрежението, докато вървяха по хлътналата пътека — тясна просека, предназначена на времето за каруци. Стройни дървета обрамчваха високите брегове от двете страни, образувайки деликатен балдахин отгоре. Кингстън небрежно подхвърли:

— Беше споменал, че имаш куче. Каква порода?

— Клепоух скай-териер. Добър ловец на зайци.

Аякс подскачаше пред тях и излезе на плажа, където отливът бе превърнал плитчините в бяло-кафява пяна.

По-навътре водата се сгъстяваше в зелени и сини ивици, потъмнявайки до синьо-черно, където далечният силует на параход напредваше на хоризонта.

Студен сутрешен бриз с мирис на сол си проправи път през туфите трева по дюните. Аякс залая от възторг и се втурна да преследва птици по брега. Кингстън поклати глава и се усмихна, докато гледаше как щастливия ретрийвър лудува.

— Глупаво животно — каза той с умиление и тръгна към една боядисана барака близо до дюните. След като извади отвътре някои неща, той направи знак на Киър да го последва до една яма, изкопана в пясъка, и оградена с големи камъни.

Осъзнал, че Кингстън се кани да запали огън, той попита:

— Да събера ли малко плавей?

— Само няколко парчета за разпалване. За останалата част предпочитам бреза — от другата страна на къщата има нацепени.

Минаха няколко минути, докато запалят истински огън, като започнаха с изсъхнала трева и водорасли, добавяйки плавей, и завършиха с брезови цепеници. Познатият процес, нещо, което Киър често правеше с приятели на острова, облекчи напрежението във врата и гърба му. Той драсна кибритена клечка и загледа доволен как пламъците превземат стремително разпалките и улавят плавея със сини и лилави проблясъци.

Кингстън сякаш не бързаше да говори. Той свали обувките и чорапите, зави крачолите на панталона си до глезените и се отпусна на едно от вълнените одеяла, които беше взел от бараката. Киър последва примера, седна на другото и протегна босите си крака към топлината на огъня. След няколко минути Аякс се приближи до херцога, мокър и целият опесъчен, държейки в устата си нещо като кръгъл камък.

— Боже, какво е това? — скръбно попита Кингстън и протегна ръка.

Ретрийвърът внимателно пусна предмета в дланта му. Оказа се недоволен рак-пустинник, изтеглен плътно в черупката си. След миг се появиха множество малки крачета и чифт очи, докато ракът изследваше новия терен.

Лека усмивка докосна устните на херцога. Той стана с гъвкаво движение и отиде да остави рака до близкия прилив. Сложи го до една скална цепнатина, където лесно можеше да се оттегли за прикритие.

Когато се върна да се настани край огъня, Кингстън каза иронично:

— Стой, Аякс. Стига си тормозил дивата природа.

Ретрийвърът се плъзна до него и Кингстън го погали по главата, дългите му пръсти се заиграха безцелно с клепналите уши на животното.

Киър наблюдаваше с нарастващ интерес, предполагаше че Кингстън ще хвърли нещастния рак настрани, може би в морето. Всеки от приятелите на Киър не би помислил за друго, освен да го хвърли на пътя на търсеща херинга чайка. Но да прояви внимание към незначителна твар… да си направи труд да я пренесе на безопасно място… това разкриваше нещо неочаквано за характера на мъжа. Уважение към крехките, уязвимите.

Сега Киър не знаеше какво да прави с Кингстън. Аристократ със зашеметяващо богатство и положение, известен с декадентското си минало… отдаден баща и верен съпруг… изглеждаше че няма как да се съчетаят тези две негови версии. А ето че излизаше и трета, отпусната небрежно до огъня на плажа с кучето, заровил босите си крака в пясъка като обикновен човек.