Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Последният trial by battle (съд чрез двубой — б.пр.) по време на граждански съдебен процес пред Court of Common Pleas (съд за граждански дела — б.пр.) се е състоял през 1571 г. върху терен от шестдесет квадратни фута, специално подготвен за целта в Тотхил в Уестминстер. Борбата, описана в каролингските Капитуларии, се е водила с тояга и щит и е продължавала от изгрев-слънце до появяването на звездите, но се е прекратявала, ако една от страните се признае за победена, като произнесе „ужасната“ дума craven (предавам се — б.пр.). Цялата церемония, както казва Блекстоун, е имала „а near resemblance to certain rural athletic diversions“ (силно изразена прилика с определени селски атлетически забавления — б.пр.).172

Елементът на игра е свойствен не само на съдебните двубои или на изцяло фиктивните кралски дуели, но и на обикновените дуели, познати при много европейски народи и съществуващи даже и сега. Личният дуел е отмъщение за накърнена чест. И двете понятия — опетнена чест и необходимост от отмъщение, принадлежат най-вече на древния етап в развитието на културата, но това не намалява тяхното психологическо значение. Нечия пълноценност трябва да бъде доказана открито и ако изведнъж се появи пречка, тя трябва да бъде премахната посредством агонални действия. За признаването на тази лична чест не е от значение дали тази чест е породена от чувство за справедливост, истинност или други етични начала. Социалното значение безусловно е това, което се съдържа в играта. Нека оставим настрана въпроса, дали в такъв случай личният дуел не се корени в съдебния двубой. По същество това пак представлява вечното състезание за престиж, първична стойност, съдържаща власт и право. Отмъщението представлява задоволяване на чувството за чест, колкото и да са перверзни, престъпни или нездрави основите на това отмъщение. Ние вече видяхме, че образът на Дике е понякога трудно различим от този на Тихе, фортуната. По същия начин образът на Дике се слива с образа на Немезида — „отмъщението“173, в древногръцката иконография. Ясно доказателство за фундаменталната идентичност на дуела и съдебната присъда представлява фактът, че близките роднини на жертвата на дуела не са задължени да отмъщават, ако дуелът е проведен според правилата. Същото се отнася и за съдебния двубой.