Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Игровият характер, по природа присъщ на войната, е изразен най-добре и най-непосредствено в някои древни форми на война, в културната фаза, при която понятия като правосъдие, съдба, шанс, обзалагане, предизвикателство, борба и божествено решение като свещени неща са принадлежали към една обща сфера на понятия. Според нас войната поради своята природа също би трябвало да спада към този кръг от понятия. При войната победата или загубата са доказателства за божественото решение, което е свято. Това решение може да се получи чрез хвърляне на жребий, чрез изпробване на сили с оръжие или думи. Ако човек избере оръжието, то резултатът ще бъде също толкова категоричен, както и при останалите средства. В германската дума ordale (изпитание — б.пр.), английската ordeal (изпитание — б.пр.), холандската oordeel (присъда — б.пр.) не се определя специално отношение към божественото; всяко решение, получено с помощта на подходящи средства, представлява присъдата на божествените сили. Едва във втората инстанция опитите с чудодейна сила се свързват с понятието божествен съд. За да разберем по-добре тази връзка, трябва за момент да забравим приетото от нас разделяне на юридически, религиозни и политически понятия. Това, което ние наричаме „право“, древната мисъл също така е наричала „воля на боговете“ или „явно превъзходство“. Жребият, борбата, находчивото слово също представляват „доказателства“ на божията воля. Сражението, както и гадаенето или действията пред съдия също представляват форми на правораздаване. Но като имаме предвид приписваното свещено значение на всяко прието решение, то всяко сражение можем да приемем като форма на гадаене.162
Сложният комплекс от представи, който се разпростира от игра на шанс до правосъдие, намира най-точен израз в понятието двубой. Двубоят може да има различни цели. Той може да представлява лична аристея, изпълняван в качеството на встъпление или съпровод към главното сражение. Тази форма е била възпявана от поети и летописци и е известна в историята. Характерни са например личните двубои от битката при Бадр, където Мохамед разгромява Кораишитите. Група от трима души предизвиква на бой съответна противникова група. Те се представят един на друг, след което взаимно се признават за достойни противници.163 По време на световната война от 1914 г. аристеята е била съживена под формата на предизвикателства между пилоти асове, написани върху бележки и пускани от въздуха. Личният двубой е служил като оракул, предсказващ изхода от предстоящото сражение. Под такава форма той е познат както на китайското общество, така и на германското. Преди започване на битката най-смелите отправят предизвикателства към своите врагове. „La bataille sert à éprouver le Destin. Les premières passes d’armes sont des présages efficaces“164 („Битката се използва за изпробване на Съдбата. Първите атаки са ефикасни предсказания“ — б.пр.). Двубоят може и да замества битката. По време на войната между вандалите и алеманите в Испания общото сражение се замества с двубой165, който в този случай не е встъпление към главната битка, а неин заместител. Така по агонален начин се доказва превъзходството на едната страна над другата. Това доказателство за превъзходство дава достатъчни основания за правото на едната страна, тъй като даже и боговете покровителстват тази страна. Друг аргумент в полза на това заместване е и този, че по такъв начин са се спестявали кръвопролитията. В случая на Теодерик от Меровингите близо до Киерзи на река Оаз воините са тези, които казват: по-добре един да загине, отколкото цяла армия.166 През късното средновековие, когато се появяват специално подготвените, тържествени и пищни двубои, посредством които двама крале или принцове разрешават своите „querelle“ (диспут, разпра — б.пр.), излиза на преден план идеята „pour éviter effusion de sang chrestien et la destruction du peuple“167 („за предотвратяването на проливането на християнска кръв и унищожаването на народа“ — б.пр.). Въпреки това в този добре запазен обичай продължава да се съдържа старата представа за правораздаване, при която по описания начин законно се решават юридически проблеми. Този вид двубои се преобразуват в международна форма на вежливост и чиста церемония, но сериозността и предаността, с които се извършват, издава произхода им от старите свещени обичаи. Още Карл V два пъти отправя предизвикателство към Франсоа I с подобаваща церемониалност и този случай вероятно не е единствен.168
162
Не е много ясно какъв е произходът на холандската дума oorlog (война — б.пр.), но при всички случаи тя вероятно спада към сферата на свещеното. Значението на древногерманските думи, съответстващи на oorlog, се колебае между борба, съдба, това, което „му се полага“ на човек, състояние, в което задълженията от поетите клетви не са валидни. Не е ясно дали във всички тези случаи имаме работа с една и съща дума.
163
Вж. Wakidi, ed. Wellhausen, p. 53.
164
Granet, Civilisation p. 313; noa. De Vries, Altgerm, Rel. gesch., I, p. 258.
165
Gregor, Tur., II2.
166
Fredegar, I, IV c. 27, MG. SS. rer Mer. II 131.
167
Вж. моето „Herfsttij der Middeleeuwen“, 1935, p. 134.
168
Освен цитираните данни вж. и: Erasmus Schets aan Erasmus van Rotterdam, 14. VIII. 1528. Allen no. 2024, 38 sq., 2059, 9.