Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Сложният комплекс от представи, който се разпростира от игра на шанс до правосъдие, намира най-точен израз в понятието двубой. Двубоят може да има различни цели. Той може да представлява лична аристея, изпълняван в качеството на встъпление или съпровод към главното сражение. Тази форма е била възпявана от поети и летописци и е известна в историята. Характерни са например личните двубои от битката при Бадр, където Мохамед разгромява Кораишитите. Група от трима души предизвиква на бой съответна противникова група. Те се представят един на друг, след което взаимно се признават за достойни противници.163 По време на световната война от 1914 г. аристеята е била съживена под формата на предизвикателства между пилоти асове, написани върху бележки и пускани от въздуха. Личният двубой е служил като оракул, предсказващ изхода от предстоящото сражение. Под такава форма той е познат както на китайското общество, така и на германското. Преди започване на битката най-смелите отправят предизвикателства към своите врагове. „La bataille sert à éprouver le Destin. Les premières passes d’armes sont des présages efficaces“164 („Битката се използва за изпробване на Съдбата. Първите атаки са ефикасни предсказания“ — б.пр.). Двубоят може и да замества битката. По време на войната между вандалите и алеманите в Испания общото сражение се замества с двубой165, който в този случай не е встъпление към главната битка, а неин заместител. Така по агонален начин се доказва превъзходството на едната страна над другата. Това доказателство за превъзходство дава достатъчни основания за правото на едната страна, тъй като даже и боговете покровителстват тази страна. Друг аргумент в полза на това заместване е и този, че по такъв начин са се спестявали кръвопролитията. В случая на Теодерик от Меровингите близо до Киерзи на река Оаз воините са тези, които казват: по-добре един да загине, отколкото цяла армия.166 През късното средновековие, когато се появяват специално подготвените, тържествени и пищни двубои, посредством които двама крале или принцове разрешават своите „querelle“ (диспут, разпра — б.пр.), излиза на преден план идеята „pour éviter effusion de sang chrestien et la destruction du peuple“167 („за предотвратяването на проливането на християнска кръв и унищожаването на народа“ — б.пр.). Въпреки това в този добре запазен обичай продължава да се съдържа старата представа за правораздаване, при която по описания начин законно се решават юридически проблеми. Този вид двубои се преобразуват в международна форма на вежливост и чиста церемония, но сериозността и предаността, с които се извършват, издава произхода им от старите свещени обичаи. Още Карл V два пъти отправя предизвикателство към Франсоа I с подобаваща церемониалност и този случай вероятно не е единствен.168